Стейси го гледа дълго преди да попита:
— Богат ли си, Сам?
Когато един евреин е глупав, е много глупав, когато един евреин е влюбен, е много влюбен, а когато е и двете, то той е мъртвец. Проспериращият адвокат Самуел Аберман не си даваше сметка в какъв трап пада, когато отговори:
— Да, Стейси, аз съм богат човек. Много богат, за нашите стандарти. Ако ми позволиш, ще те превърна в собствената си икона, госпожице.
Стейси го погледна в очите:
— Не бързай с декларациите, Сам. Ще обядваме заедно, ще говорим на масата. Моля ти се, пази се от изхвърляния.
Стейси се изправи:
— Извини ме, ще отида до тоалетната, чакай ме в ресторанта.
Когато остана сама, Станислава Пеева проведе един телефонен разговор, по скоро продиктува „Оставам във Варна, най вероятно утре ще кацне «феникса». Подробностите допълнително“. Когато отиде в ресторанта, възбуденият Самуел Аберман вече беше събрал цяла армия келнери около себе си и се готвеше да струпа на масата „фрут оф дъ луум“ — „рога на изобилието“, както кулинарното разточителство беше известно според древните книги.
21.
Според легендата, която се носеше в средите на групировките, Козела отново беше оглавил „Ескадрона на смъртта“ и в концентрични кръгове приближаваше към сърцето на подземния свят. Един след друг разстреляха Данкина пред блока му, Нарциса и Борчо в колите им, Геле Стъклето в хотел „Империал“ в Враца, Христо Песа на площада в Ботевград. Даже една легендарна фигура като Мето Илиянския вече една седмица беше в неизвестност и кой знае напролет в коя пещера щяха да намерят мършата му. Сред мутрите цареше истинска параноя. Страхът беше повсеместен, защото никой не можеше да каже от къде ще дойде удара. Единствен Майора и обкръжението му знаеха, че никакъв Козел, а полицията си разчиства сметките с престъпниците или вътрешни вражди избиват толкова истерично, че се приписват на легендарния Козел. Другият човек, който знаеше истината, беше самия Козел. Макар и в далечна Марсилия той имаше поглед върху събитията в държавата и чакаше момента, в който ще трябва да се намеси. А, че такъв момент предстои, нямаше и съмнение. Докато Виктор Бут беше жив, докато структурите на Майора съществуваха и докато „Ескадрона на смъртта“ все още беше реална сила, макар и под дълбоко прикритие, за него и семейството му нямаше да има миг спокойствие, в която и точка на земното кълбо да се завреше. Блинд мълчеше, телефона му беше изключен, за това с голямо незадоволство и с вътрешни притеснения Козела се принуди да се обади на Флора.
— Как си, скъпа? — попита с фалшива бодрост той.
— Йон! — гласът на Флора беше тъжен както винаги, а сега и пълен с тиха паника. — Къде си, Йон? Кога се връщаш, за бога?
— Скоро, скъпа — каза Козела, опитвайки се да поддържа веселият си тембър. — Как е Осип?
— О, добре е! Учи, расте, слуша ме… Къде си, Йон?
Козела отново отклони въпроса.
— Майка ти… Флора, как сте в къщи?
— Добре, Йон, поддържам къщата. Всичко е наред… само ти ни липсваш.
— А Хелън? — попита Козела.
— И тя като мен чака мъжа си, Йон. Какво да й кажа, мога ли да й кажа че се връщате скоро?
— А семейството на Блинд… не помня имената им?
— О, Йон… — проплака Флора, — трагедията е пълна, скъпи!
Козела изтръпна, той вече знаеше всичко, но все пак трябваше да го чуе.
— Какво искаш да кажеш, Флора? Каква трагедия?
— Не знаеш ли, Йон? Убиха Блинд! Застреляли са го на пристанището в Пирея…
Козела мълча миг-два и каза.
— Поднеси съболезнованията ми, Флора. Ще се погрижа за тях като се върна. Това е, скъпа. Ще ти се обадя при първа възможност.
Козела си изключи телефона.
— Ас!
— Слушам, Козел!
— Блинд е застрелян в Пирея!
— Знам, Козел, знам и хийтмена. Това е Пройчо Лудия, беше камбоджански рейнджър. На заплата е при Майора.
— Убий Пройчо Лудия, Ас! Това не е молба, колега. Майора отмъсти за Облака и Мухата, но аз имам дълг пред жената и сина на Блинд.
— Не изпълнявам заповеди, Козел!
— Това не е заповед, Ас! Това е задължение! — каза Козела и прекъсна линията.
Седя дълго в бар „Кантин“ на марсилското пристанище. Изпи три пастиса, после мина на водка, почувства че го хваща. „Аз съм възрастен мъж“ помисли Козела, преди отново да набере телефона. На шестият-седми позив, Великият сабри си включи апарата.
— Кажи, Козел!
— Не знам от къде да започна, Морис. Тази безумна касапница в България трябва да приключи. Някой осея държавата с трупове и ми ги преписва. Имаш ли представа кой е това, сабри?
— Най-вероятно вашата полиция.