— Това е лесното обяснение, Морис. Аз те питам за твоето, генерале. Кой има интерес бившия генерал от КГБ, МВР и т.н., Козела да се превърне в балкански убиец номер едно? Не може да нямаш отговор, сабри?
Морис Алкалай мълча известно време преди да каже:
— На вашата географска ширина винаги са се преплитали прекалено много интереси, Козел! Едва ли е една силата, която си служи с твоето име.
— Назови една от тях! — злобно каза Козела.
— Ще ти назова две, Козел и приключваме разговора! Мосад и Ал Кайда! И не ми се обаждай пиян, Козел! Аз може да съм руски евреин, но ненавиждам алкохолиците.
През нощта Козела проведе още един разговор.
— Джон! — каза той, когато Хакел вдигна слушалката. — Чувам, че в България се сблъскват интересите на Мосад и Ал Кайда. За Мосад няма да те питам, полковник. Знам, че ще ме излъжеш, но ако знаеш кой дърпа конците на Ал Кайда в България ми кажеш името му, ще ти бъда много задължен, колега. Резаните сеят трупове от мое име в България.
— Име, казваш… — уклончиво каза Хакел. — Нима не го знаеш, Козел, или се правиш на луд!
— Джон, аз бях години наред в изолация. Кажи ми едно име, смахнато ченге, и обещавам да донеса рози на гроба ти!
— Ахмед Доган, Козел! Ако това е ново за теб, ти си глупак, приятелю! Но според мен си лъжец и комедиант на дребно. Лека нощ, Козел, заварваш ме в неудобно положение.
През нощта Козела остави на рецепцията в хотела бележка на Робер Денар, прибра багажа си и замина. В четири часа сутринта взе експреса за Париж, в осем беше на гара „Де Нор“, в два часа на летище „Шарл Де Гол“, в осемнадесет и трийсет българско време кацна на летище Варна. Все пак истинската му работа беше в България.
22.
И започна Армагедон.
Когато стоката потегли от Ла Пас — Боливия за порт Варна, събитията започнаха да се развиват мълниеносно. Влад беше във Варна, за да посрещне кокаина в личния кабинет на Максим, да го освободи от пюрето и да го предаде на каналджиите. След тежкия атентат, който беше преживял, Джон Тодоров се криеше във Виена, но хората му работеха тук и той ги командваше дистанционно. Свързан отдавна със Земунския клан, Самоковеца замина за Амстердам, където щеше да изчака първото количество преди да го прехвърли в Америка. От тримата големи в България засега беше само Пиер. Но за Майора това беше достатъчна информация. Тогава той продиктува емайла си до главният секретар на МВР, генерал Борисов. „В България ще влезе филмиран кокаин, но ще напусне страната в чист вид“, в информацията поименно се споменаваха членовете на семейство Аберман, Роза Ли Мартинес и Педро Алмавил като техни латиноамерикански партньори. МВР вече беше получила тази информация по два канала, веднъж от Станислава Пеева и втори път от някакъв страничен намек, подмятане през т.н. бивши ескадронисти, макар много хора да се съмняваха в тяхното съществуване. Това беше капитан Белчо Попов или Белката, както беше известен. „По магистралата са разположени в неясен ред Боб Денар, Виктор Бут — някъде в източна Африка, възкръсналият от небитието Козел и някои техни наемници…“ Предстои съществен внос на дрога, твърдеше сведението, без да уточнява вид и количество.
Козела продължаваше да действа, или поне легендата му приписваше бавно пълзене от периферията към центъра. Двама братя близнаци т.н. Слънцата бяха взривени във Велинград. Търговеца на каталози Кирил Гронев изгоря в печатницата си в Плевен. Търговката на вина Кина Добрева и синът и Петър бяха застреляни пред офиса си в Търговище. По време на риболов изчезна Митьо Кита — бандит номер едно на пазарджишки окръг, който беше най-вероятно в тинята на дъното на язовира. Подземният свят приписваше всички тези акции на Козела, но той скрит във варненската си квартира, с нарастващо отегчение слушаше новините и чакаше деня, в който полицията ще се провали. „Един ден неминуемо ще има провал“ — мислеше той, загледан в зимното море. Все в някакъв миг някой от полицаите убийци ще сгреши и тогава тия тъпаци от пресата ще прозрат истината.
Майора събра акционерите на „Юнона“ с намерение да ги информира за събитията в държавата. Всъщност да им подхвърли гигантската лъжа, в която самият той участваше и да обяви началото на хайката.
— Или ще заловите Козела, или ни чака Армагедон! — каза той. — Изкарайте целия личен състав на улицата, не търсете Козела по дискотеки, нощни клубове, пип-шоу и прочие глупости. Ще го намерите в някоя квартална градинка да играе табла, в някой пенсионерски клуб, сутрин в някоя шкембеджийница. Търсете го на скромни и незабележими места!
Майора знаеше, че неговите хора нито ще намерят Козела, нито ще го търсят съвестно. Всеки един от тях изпитваше ужас при споменаване на името му, а камо ли при мисълта да застане очи в очи с тази легенда. Майора знаеше повече, няма нужда да търси Козела, и не Козела беше негов проблем в момента. Пиер, Джон и Самоковеца, плюс ония варненски евреи не биваше да се доберат до тази гигантска пратка кокаин. Това трябваше да направи той, Майора, и щеше да опита да го направи. Ченгетата бяха пуснали „подводница“ в еврейската Диаспора, но братът на тази тяхна шпионка, прословутата бивша манекенка Стейси, работеше за него. По-скоро беше взел гигантски кредити от Попето и нямаше никакъв начин да ги възстанови, освен чрез информационни услуги. Точно това беше идеята на Майора, когато изпразни офиса си от хора и се обади по джиесема си на Попето.