— При теб ли е длъжникът? — попита той.
— Чакаме те! — отговори главният счетоводител.
— Заповядайте! — учтиво каза Майора.
Сашо Пеев беше бивша баскетболна звезда, беше играл години наред за Левски, за националния отбор. Беше много популярно лице в България, но колкото спортния му живот беше славен, толкова и мизерно беше личното му битие. Ожени се в първи курс във ВИФ за една волейболистка от Русе. Набързо й направи две деца, разведе с нея, остави й апартамента си и всичко което беше спечелил от баскетбола. Ожени се набързо за една млада баскетболистка от Академик и отиде треньор в Елин Пелин. Роди му се трето дете, дадоха му ведомствено жилище, но втората му жена се залюби с настоящия си треньор и го напусна. Сашо се прибра в София, известно време беше инструктор във федерацията по баскетбол, после пое юношите на Левски. Ожени се трети път за двадесет години по-млада от него жена и побърза да я обремени с две деца за две години. На пръв поглед живота му изглежда течеше нормално, докато един ден не прие поканата на един бивш съотборник да създадат частен клуб. Сашо знаеше всичко за баскетбола и нищо за бизнеса. Затова стана бърза плячка на партньора си. Изтеглиха огромни кредити и докато той правеше селекцията на отбора, партньорът му предприе фалшив фалит и изчезна. Сашо се озова отново на улицата, жена му веднага побърза да го напусне, но това не значеше, че е престанал да си плаща алиментите. Нещо повече, той плащаше алиментите на пет деца от три брака и на плещите му се струпа гигантски кредитен дълг, чийто падеж изтичаше на края на годината. Лице в лице с пълната безизходица, той се оплака на двама-трима от малкото си останали приятели, обясни им хала си и тогава елин от тях, за който се говореше чс е свързан с бандите, прословутия Весо Модера, му подхвърли, че има решение на въпроса. Заведе го в „Юнона“, свърза го с Попето и Александър Пеев получи сто и петдесет хиляди евро кредит, които временно му решаваха проблемите. Така си мислеше той. Всъщност ги отлагаха и от сериозни ги правеха трагични, но трябваше да мине време за да осъзнае това. Времето беше дошло. Сега той беше лице в лице с Михаил Митев, легендарния Майор и знаеше че това е краят.
— Радвам се да се запозная с теб — каза Майора. — Знаеш ли колко съм крещял по игрищата?
Сашо се поласка вътрешно, но се постара да не му личи.
— Минало, Майоре, сега съм умряло куче…
— Защо бе, Сашо, не бих казал — кротко каза Майора. — Какво толкова се е случило. Всички сме закъсвали. Пари се изкарват. Ако не по един, то по друг начин. Само дето мъртъв не съм чул да се е върнал от оня свят.
— Какво ще правим със задължението, Майоре? — плахо попита Сашо.
— Ти ще кажеш! — каза Майора. — С Попето сме тука за да чуем предложението ти.
— Моят партньор ме прееба тотално… — започна да се оправдава Пеев.
Майора го прекъсна.
— Зарежи тия работи! Знаем ги тия ламбади! Все някой друг ни е виновен за всичко. Задълженията са си задължения, Сашо. Знаеш оная приказка, „заем тъпкано се връща“! Знаеш ли кое му е шибаното на заема?
— Не! — прегракнало отвърна баскетболистът.
— Най-шибаното на заема, брато, е че ти взимаш на заем чужди пари временно, а връщаш свои завинаги!
Майора се разсмя с острия си педерастичен глас, много доволен от шегата си. След това го погледна в очите и мигновено промени настроението си.
— Сестра ти Станислава е ченге! Стейси, манекенката. Тя е къртица при едни евреи във Варна. Изстискай я като лимон. Ако ми донесеш информацията, която ме интересува, дълга ти пада наполовина, а отсрочката се удължава с една година. Приемаш ли, Сашо?!
В пълната си безизходица бившата баскетболна легенда брои до десет и попита със суха уста и стегнато гърло:
— Какво искаш да знаеш, Майоре?
Един час по-късно на волана на една от колите на „Юнона“, той пътуваше към Варна на среща със сестра си.