Джеймс Патерсън, Маршал Карп
Откуп
Отдел Специални клиенти #3
Пролог
Тук ще се правят пари
1.
На всеки 31 декември Хънтър Хътчинсън Олдън-младши си поставяше две едни и същи цели за новата година:
1. Да струва X долара до края на следващата.
2. Да спре пиенето.
Тази година целта беше пет милиарда, а като се имаше предвид, че сегашната му нетна стойност беше 4,86 милиарда, работата изглеждаше опечена. Но след четиридесет и пет минути и три коктейла „Пелегрино“ на новогодишното празненство на баща си той разбра, че цел №2 е обречена на провал. Отново.
Седна плътно в ъгъла на дивана „Химел“, тапициран със синя телешка кожа, в източния край на Голямата зала, за да не засреща шарещите погледи на рояка надути богаташи, които парадираха из триетажния апартамент на Хъч Олдън на Пето авеню с великолепния си тен в стил „Коледа в Сен Барт“.
Всяка година се събираше все същата тълпа, подбрана сякаш от списъка на най-богатите и повърхностните. А Хънтър беше там само по една причина: беше длъжен да омайва шибаните гости на своя старец.
Ала днес не беше в настроение. Точно сега беше твърде ядосан, за да е очарователен.
Втренчи се в своя айфон, нетърпелив да го усети да вибрира, да чуе звън, избръмчаване, мелодия — изобщо някакъв признак на живот. Все някой от тях щеше да се обади. Като знаеше що за стока е синът му, на хлапето нямаше да му стиска, така че щеше да прехвърли топката на Питър, който пък щеше да се извинява надълго и нашироко, обвинявайки себе си за лошото поведение на Трип.
Първата нота на рингтона екна от телефона и той натисна зеления бутон „Приеми“ в мига, в който цъфна на екрана.
— Къде си, по дяволите? — изръмжа, без да го е грижа дали си имаше работа с Трип, или с Питър.
— Така ли разговаряш с дама? — прозвуча провлачено секси глас.
— Съжалявам. Очаквах обаждане от най-безотговорния 18-годишен обитател на планетата. Или поне от шофьора, когото изпратих преди няколко часа, за да го отърве от неприятности.
— Аз не съм от тях, но съм руса, страстна, а ти изглеждаш много развълнуван. Мисля, че мога да направя нещо, за да те успокоя.
— Сигурен съм, че можеш.
— Свободен ли си?
— Практически съм женен, но не го приемам като фанатик.
— Добре — съгласи се русата. — Зарежи я. Ти си точно такъв тип мъж, какъвто търся.
— Какъв?
— Предизвикателство за цял живот.
— Но си струва усилията — каза той. — Къде мога да те намеря?
— На същото място, където Ромео срещнал Жулиета.
Хънтър погледна към извития балкон в западния край на залата. Оттам му махаше жена му Джанел.
— Остани там, където си, Ромео.
Хънтър затвори и се загледа как бившата Мис Алабама се спусна по мраморното стълбище и се плъзна през залата, поздравявайки гостите в движение, като родена за посланик. Беше вихрушка от руси коси и розова коприна.
Розовото беше цветът на Джанел. Често го носеше в памет на сестра си Челси, която бе оцеляла след рак на гърдата на 26-годишна възраст само за да умре на 30, когато рухнаха кулите близнаци.
Хънтър срещна Джанел една година по-късно — на 11 септември 2002. Той беше един от хилядите опечалени, изпълнили зейналата яма на Кота Нула, за да поменат загиналите. А там, сред морето от мрачно сиво и погребално черно, сияеше това златокосо видение в розово — същински ангел.
Тя беше пълната противоположност на покойната му съпруга. Марджъри беше чистокръвна янки, възпитаничка на Харвардското бизнес училище, безмилостна обитателка на „Уолстрийт“. А Джанел беше рожба на Юга до мозъка на костите, никога в живота си не бе ходила на бизнес курсове, ала все пак беше събрала милиони за благотворителност, просто използвайки преливащия си чар.
Тя седна на дивана и сложи ръка на коляното му.
— Ще се прибирам у дома. Трябва да ставам рано.
— Ще дойда с теб. Не сме правили секс цяла година.
— Не бързай толкова, каубой. Търсят те там горе — каза тя и посочи към балкона. — При Хъч има една дама, с която иска да се ръкуваш.
— Цялата му къща е пълна с хора, с които иска да се ръкувам.
— Но само една от тях е новият кмет на Ню Йорк. Затова е поканена на питие с Хъч в личното му светилище, докато останалите са принудени да бродят безцелно около него. Ще се видим у дома.