— Онези две ченгета откриха „Приус“-а — каза Блекстоун. — Беше на Сто трийсет и шеста улица. Отидох право там веднага след като напуснах дома ви, и ги оставих при вас. Ала докато стигна, те вече бяха там. Как, по дяволите, го намериха толкова бързо?
— Дадох им адреса.
— И защо го направихте?
— Как мислиш, та те ме притиснаха. Трябваше да им дам нещо. Няма значение. Какво стана, след като намериха колата?
— Огледаха я набързо отвън, после си тръгнаха. У мен бяха ключовете на Трип, така че претърсих колата. Нищо. Щях да си тръгвам, когато ченгетата се върнаха. Помислих, че може би са взели заповед за обиск на автомобила, но не — отидоха направо в една от сградите и разпитаха една от живеещите там.
— Коя?
— Някаква старица. Появяваше се на прозореца няколко пъти, докато ченгетата бяха там. Сочеше и дърдореше, затова реших, че е видяла какво е станало с Трип и им разказва…
— Говори с нея. Разбери какво е видяла.
— Вече го направих — каза Блекстоун. — Веднага щом си тръгнаха, звъннах на звънеца й. Отначало не искаше да ме пусне, затова й обясних, че съм частен детектив и издирвам изчезнало дете. Показах й снимката на Трип и тя откачи. Каза, че бил терорист и ченгетата го арестували вчера.
— Кучият му син — изруга Хънтър и отпи от кафето с уиски. — Ченгетата въобще не споменаха, че са го арестували.
— Не са — успокои го Блекстоун. — Тя си въобразява. Видяла как някакъв тип с червена брада влачи Трип към син ван. Казала на Джордан и Макдоналд, че бил полицай под прикритие, но съм сигурен, че едва ли са й повярвали.
— Знаех си, че хлапето е отвлечено. Става пределно ясно от пратката, която получих снощи. Проблемът е, че сега и ченгетата знаят. Намери Трип, преди те да са го сторили — само това ме интересува.
— Който е хванал Трип, е докопал и приятелчето му. Грижа ли ви е за него?
— Какво приятелче?
— Дребно мургаво хлапе. Снимали филм заедно. Старата дама твърди, че бил арабски терорист.
— Арабин? Тя откачена ли е? Той е пуерториканец. Лони Мартинес — помага на Трип да заснемат филма за баща ми. Защо някой би го отвлякъл? Той е беден като църковна мишка, живее с баба си — не струва пукната пара за похитителя.
— Тогава и той е замесен — заключи Блекстоун. — Който и да стои зад това, знае, че не могат да се доближат до вас и до семейството ви, затова са вербували този хлапак Лони за вътрешен човек. Кой знаеше къде ще снимат?
— Само аз… и Лони.
— Изглежда, че той е прецакал Трип.
— Малко копеленце… Бих те пратил до къщата му, но нямам представа къде живее.
— Не се притеснявайте, шефе. Прегледах данните от джипиеса на Трип. Името на Лони е най-отгоре в списъка.
— Тогава си замъкни задника дотам и виж какво можеш да изкопчиш от бабата.
Той затвори телефона, изля остатъка от кафето си в саксията на голямото стайно растение и си напълни чашата с чисто „Джони Уокър“ син етикет.
Отпусна се назад в стола и отново взе бележката, доставена от мъртвия му шофьор. Тук ще се правят пари.
Отпи едра глътка от скоча и изсумтя:
— Ще видим тая работа, шибаняко.
10.
— Госпожа Гитълман не е от най-надеждните свидетели — казах. — Според нея Трип е терорист. А и твърди за човека с вана, дето можел да се затвори само с ластично въже, че е един от героите на Ню Йорк.
— На мен ми хареса — усмихна се Кайл. — Беше доста напориста.
— Не си падам много по напористите жени — отвърнах. — Обикновено опитват да си присвоят цялата слава и карат като джигити.
Тя ме тупна закачливо по рамото.
— Както и да е — казах. — Ала поне цялата история за червената брада и електрошоковия пистолет, за другото хлапе, което използвало макетен нож, за да се опита да избяга, обяснява защо Трип Олдън го няма никакъв. Не можем да чакаме до 3:30, за да разберем дали е бил отвлечен, или не.
— Най-сетне да сме съгласни за нещо — зарадва се Кайли.
Тя включи светлините и сирената, ускори по „Амстердам“ до Сто и десета, завъртя на кръговото в северния край на парка и се впусна по „Сентръл Парк Уест“, докато стигнахме до Осемдесет и осма улица.
— Как ти се стори, достатъчно напористо ли беше? — попита лукаво, докато спираше на алеята пред внушителната шестетажна сграда, която беше дом на гимназията „Барнаби“ от началото на XIX век.