— Това е той — каза през смях. — Това е господин Медисън.
Надникнахме вътре. Мъж в черни джинси и морскосиньо поло беше стъпил върху учителското бюро с вдигнати високо ръце. В едната държеше кукла „Барби“, а с другата се биеше по гърдите. Всички деца в стаята го гледаха като омагьосани.
— Час по кино — обясни Джефри. — Учат за „Кинг Конг“.
Кайли го погледна удивено:
— Така ли? Аз пък помислих, че за „Бамби“.
Медисън подскачаше по бюрото и събаряше въображаеми самолети. Изведнъж се сгърчи от болка, смъртно ранен. Спусна се долу, внимателно остави куклата на бюрото и бавно се свлече на пода.
— Красавицата уби звяра — поясни вечно услужливият ни екскурзовод Джефри. — Минах курса миналата година.
Децата заръкопляскаха. Медисън се изправи, приглади косата си, после погледна към нас. Повиках го с пръст. Той се усмихна, каза нещо на учениците си и излезе.
— Не мисля, че сме се срещали. Аз съм Райън Медисън — представи се той. — Вие родители на бъдещи ученици ли сте?
— Нюйоркска полиция. Бихме искали да поговорим — казах, — но можем да почакаме, докато свършите часа си.
— А, не — възрази той. — Това е отлична възможност да запаля една. Не сте от тютюневата полиция, нали? — засмя се. — Да се качим на покрива. Там е адски студено, но е разрешено.
Джефри си тръгна, а ние последвахме Медисън по още три стълбища. Той беше в средата на трийсетте, изпълнен с енергия и обзет от готовност за дела.
— Извинете ме за цигарата. — Щракна запалката. — Гледах прекалено много филми ноар като малък. Как мога да ви помогна?
— Търсим Трип Олдън — казах.
— Днес не е тук.
— Знаем. Директорът смята, че вие можете да ни помогнете да го намерим.
— О, разбира се. Става дума за убийството на Питър Шевалие, нали?
— Да, сър. Бихме искали да говорим с Трип възможно най-скоро.
— Не съм сигурен дали въобще знае за него… — Той извърна глава и пусна дим в мразовития януарски въздух. — Чакайте малко — говоря глупости. Трябва вече да е научил. По дяволите, всички в училище вече са наясно. Но сякаш снощи не знаеше за смъртта на Питър. Поне не спомена нищо.
— Говорихте с него снощи? — попита Кайл.
— Разменихме съобщения.
— В колко часа?
Медисън бръкна в джоба на джинсите и извади телефона си.
— В дванайсет и седем минути.
— Трип Олдън ви е изпратил съобщение след полунощ. — Изрекох го като констатация и като въпрос. — Какво пишеше?
Той ни прочете съобщението.
— „С Лони заминаваме за няколко интервюта. Съжалявам, че утре и в петък ще пропусна уроците. Връщаме се в събота. Можем ли да запазим монтажната за уикенда?“
Медисън ни показа текста и прибра телефона в джоба си.
— Днес е първият ни ден след коледната ваканция — каза. — Можете ли да повярвате, че поискаха да учат в четвъртък? Трип и Лони не са единствените деца, които пропускат училище днес и утре. Затова отговорих: „Не бери грижа“, и им запазих монтажната. Оттогава не съм го чувал.
— А Трип какви интервюта имаше предвид? — попита Кайли.
— Прави филм за дядо си. Старецът има роднини в Рочестър. Трип и Лони ходиха няколко пъти, за да интервюират някои от братовчедите му.
— Знаете ли името на някого?
Медисън имаше момчешка усмивка, с която сигурно печелеше симпатиите на учениците си. Изпробва я на Кайли.
— Бих рискувал да предположа, че някои от тях вероятно са с фамилия Олдън, но нямам представа.
Тя не му върна усмивката.
— Съжалявам, не исках да ви засегна, детектив — извини се той и закачливият му израз се смени със засрамен. — Моята работа е да дам на тези деца насоки за mise en scéne, но не участвам в продукцията.
— Как щяха да пътуват?
— Трип има кола — „Приус“.
— Благодаря — казах и му дадох визитката си. — Ако се чуете с някого от тях, кажете им да се обадят на този номер.
— Ала защо да чакаме? Ще напиша съобщение на Трип. Обзалагам се, че на него и Лони ще им хареса да си поприказват с вас. — Той захвърли цигарата. — Замръзвам. Да влезем вътре.
Прибрахме се в сградата и слязохме пак на третия етаж.
— Защо смятате, че Трип и Лони ще искат да се видят с нас?
— Шегувате ли се? Тези двамата са пристрастени към криминалетата. Поставяха сцени на банков обир, кражба на кола — всички онези страхотни неща, с които вие се занимавате по служба.