Накрая го сряза.
— Фред, ако продължиш да говориш, ще изпусна влака. Довиждане.
— За довечера — казах веднага щом затвори. — По кое време мислиш, че ще…
— Зак! Как можеш да очакваш от мен да планирам вечеря? Фред е напълно съсипан. Звъни ми вече сто пъти.
— Може би следващия път, когато се обади, ще му напомниш, че вече не е женен за тебе — изръмжах аз.
И веднага съжалих за думите си. На секундата у спокойния, състрадателен терапевт изригна горещият, избухлив латино нрав.
— Ти чуваш ли се? — отрони през стиснати зъби, за да не премине гневът й в крясък. — Майка му умира. Колко безчувствен можеш да бъдеш?
— Не исках да прозвучи толкова безсърдечно — дадох бързо заден ход. — Но нали Фред е сгоден? Защо се обажда на теб, а не на годеницата си?
— Не че е твоя работа, но годеницата му го е зарязала.
Не го очаквах.
— Аз… мислех, че е бременна.
— Тя е — каза Черил. — Но Фред е разбрал, че бащата не е той, затова се обажда на мен, а не на нея.
— Съжалявам. Не знаех.
— Да не знаеш, е приемливо. Да не мислиш, не е.
Тя се втурна надолу по стъпалата точно когато черният „Ескалейд“ спираше отпред. Шофьорът изскочи, отвори задната врата и Мюриъл Сайкс, новият кмет на града, излезе от колата.
С Кайли имаме история със Сайкс. Евелин Паркър-Стийл, убитата съпруга на хотелския магнат, който ни настани с Черил в приказния апартамент, беше мениджър на кампанията на Мюриъл Сайкс. В началото преплетохме шпаги със Сайкс, но след като разкрихме престъплението, станахме нейните любими ченгета.
— Детективи — извика тя веднага щом ни забеляза. — Ужасен начин да започна втория си ден на поста, но съм щастлива да видя, че точно вие сте поели случая.
Забелязвах как в далечината Черил се опитва да хване такси на Лексингтън Авеню. Едно спря и тя се качи.
Е, добре — помислих си. — Не искам да изпусне влака, който ще я върне обратно при Фред. Въображението ми се разпали, умът ми се изпълни с картини от сълзливата им нова среща. Черил си беше грижовна по природа и знаех, че ще бъде до Фред в часовете на неговата скръб, ще го утешава и успокоява, ще му подложи рамо, на което да си поплаче…
— Зак!
Викът ме изтръгна от мазохистичното ми състояние. Беше Кайли.
— Какво?
— Може ли да се върнем към работата? Кметът се качва нагоре.
— Съжалявам, бях се замислил…
— Не, Зак. Черил е права. Ти не мислеше. Единственото нещо в главата ти е твоето наранено мъжко его. Искаш ли един съвет от мен?
— Нямам търпение да го чуя, доктор Филис.
— Недей да затъваш в сапунената опера, която сам си съчиняваш. Така или иначе вече оплеска нещата с Черил.
— Да, май наистина се гръмнах в крака.
— О, прав си… — Тя се ухили. — Само че грешиш за частта от тялото, Казанова. Определено не беше в крака.
13.
С Кайли хукнахме нагоре по стълбите, вземайки по две стъпала наведнъж, и стигнахме до третия етаж точно когато кметът излезе от асансьора. Поведохме я към кабинета на капитан Кейтс.
Сайкс не си губи времето.
— Докъде стигнахте с убийството на шофьора на Хънтър Олдън?
— Олдън би искал да повярваме, че Питър Шевалие е женкар, който вероятно е убит от ревнив съпруг — казах аз. — Но се случва нещо друго. Синът на Олдън не се появи днес в училище, а и не скърби у дома си.
Повечето политици не познават особено вътрешните механизми на системата на наказателното правосъдие, но Сайкс беше бивш федерален прокурор. Беше поддържала обвинението по наказателни дела от името на федералното правителство в продължение на шестнадесет години.
— Значи, подозираш, че не става дума просто за още едно богаташко дете, което се скатава от училище? — попита тя.
— Имаме свидетелка, която твърди, че вчера е видяла как полицай под прикритие задържа Трип и неговия приятел, няколко часа преди убийството на Питър — обясни Кайли. — Но знаем със сигурност, че от участъка така и не са пратили полицай. Струва ни се по-скоро, че двете момчета са отвлечени.
— Колко надеждна е вашата свидетелка?
— За нас или за пред съдебните заседатели? — попитах.
— Казва се Фани Гитълман. Поне на осемдесет години е. Леко е изкуфяла, но определено не си въобразява. Убедени сме, че наистина го е видяла. Тези хлапета са отвлечени.