— Какво казва Хънтър Олдън?
— Кълне се, че Трип е добре. Твърди, че е получил съобщение от него снощи — след предполагаемото отвличане. Разбира се, ако наистина става дума за откуп, похитителите на Трип вероятно са предупредили Олдън да държи ченгетата надалеч, поради което е разбираемо, че може да ни лъже.
Млъкнах за миг и продължих:
— После отидохме в училището на момчетата. Един от учителите ни показа съобщението, което е получил от Трип — също късно снощи. Щял да пропусне уроците за няколко дни. Отивал до Рочестър заради филмовия проект, който снима за баща си.
— Похитителят би могъл да изпрати това съобщение, за да не докладва училището за изчезването на момчето — предположи Сайкс. — Да се върнем на убийството на шофьора. Стигнахте ли донякъде с него?
— Не, но ако Трип Олдън е бил отвлечен, това би могло да обясни защо Шевалие е бил убит и обезглавен. Една от версиите, която обсъдихме, е, че главата му е изпратена на Олдън като предупреждение — плащай откупа или синът ти е следващият.
— Детективи, това изглежда логично, но вие вървите по тънък лед, като се опитвате да разкриете престъпление, за което още никой не е съобщил.
— Госпожа Гитълман съобщава — каза Кайли.
— Преди да изправите срещу Хънтър Олдън тази 80-годишна очевидка, защо не поговорите с родителите на другата жертва? Вижте дали те са склонни да ни съдействат.
— Другото момче живее с баба си. Доколкото разбрах, тя едва си плаща наема, камо ли да извади пари за откуп.
— Всичко, от което се нуждаем, е тя да подаде сигнал за изчезнал човек. Тогава, без да ме интересува колко е бедна, ще получи всички ресурси на „Специални клиенти“. И още нещо — продължи Сайкс. — Хънтър Олдън може да бъде арогантен, но не го оставяйте да ви мачка. Той не ви е шеф — дори и да се опитва да се държи така. О, по дяволите, какви ги говоря — Хънтър е много повече от арогантен. Трябваше направо да кажа, че е голям трън в задника. Ако смятате, че синът му е жертва на престъпление, а той не сътрудничи, само кажете. Ще ви свържа с някого, с когото е много по-лесно да се разбереш.
— Може и да се наложи. Кого имате предвид?
— Неговият баща, Хъч Олдън.
Кейтс най-сетне се обади:
— Госпожо кмет, благодаря ви. Това, че заставате зад нас, означава много.
— Не ми благодарете — каза Сайкс. — Фамилията Олдън може да има голямо политическо влияние, но тук не става дума за политика. Този отдел се ползва с подкрепата ми преди тях.
14.
Сайлъс Блекстоун паркира своето ауди и се втренчи в струпването от еднакви сгради от червени тухли. Изглеждаха безобидни отвън, но той знаеше добре, че не е така. Беше израснал в общинските жилища в района „Мот Хейвън“ в Бронкс. Насилието беше навсякъде. Ако не те спипаха бандите или наркопласьорите, можеше да те застигне случаен куршум. Затова първото нещо, което внушаваха на невръстното хлапе, беше: Никога не заставай пред прозореца.
Фактът, че Лони Мартинес посещаваше училище за богати бели деца, не означаваше нищо. Тук беше съвсем друг свят. Сайлъс огледа пистолета си. „По-добре да проверяваш, отколкото да съжаляваш“, каза си и го пъхна обратно в кобура. Излезе от колата, заключи я, после плъзна поглед нагоре и надолу по Паладино Авеню. Да го наречеш авеню, беше някаква шега. Не беше нищо повече от разбито шосе покрай „Харлем Ривър Драйв“. Пак добре. Поне не се навъртаха хлапетии, които нямаха друго занимание, освен да надраскат всяка нова кола на пресечката.
Тясното преддверие на номер 64 на „Паладино“ миришеше леко на дезинфектант. Баща му го наричаше „одехлорон“. Той намери името Хуанита Мартинес на панела с бутоните на звънците и натисна.
Интеркомът изпращя.
— Кой е? — отекна женски глас.
— Нося пратка за Лони Мартинес. От господин Олдън.
Електрическата брава избръмча и се отвори.
Взе асансьора до шестия етаж. Почука на вратата на апартамент 6-З и една привлекателна жена я открехна, облягайки се на рамката.
— Къде е Лони? — попита той.
— Лони не тук. Аз вземам пратка.
— Пратка? Не. Казах, че имам съобщение от господин Олдън.
— Олдън? — повтори тя. — Трип Олдън… Той не тук.
Блекстоун отново я огледа. Английският й беше скапан, но всичко останало в нея беше зашеметяващо. Към метър и петдесет, стегнато телце, гъста тъмна коса и гладка карамелена кожа. Беше облечена в синя униформа с емблемата на „Костко“ на ризата. На табелката й пишеше Хуанита, което беше името на бабата, ала той беше очаквал да види някоя дебела дъртачка с кок на главата. Тази мацка си я биваше.