19.
Човекът, който знаеше единствената тайна, способна да разруши живота на Хънтър Олдън, неговото дело, както и цялата му финансова империя, седеше в своята „Субару Аутбек“ с включено отопление и наблюдаваше кой влиза и излиза от дома на Източна осемдесет и първа улица.
Нямаше представа кой е ниският мъж с аудито, но тежкарските регистрационни табели бяха подходящо начало. Потърси в „Гугъл“ СДБ и попадна на разнообразни абревиатури: агенция за таланти в Лос Анджелис; уебсайт на училищния район Белойт, Уисконсин. И след това удари в десетката — „СДБ Разследвания и услуги“, Ню Йорк. Снимката на основателя Сайлъс Дейвид Блекстоун се мъдреше на началната страница. Дребният господин Б. беше частен детектив.
Двете ченгета, появили се десетина минути по-късно, бяха много по-лесни за идентифициране. Детективите Зак Джордан и Кайли Макдоналд бяха излизали два пъти по първите страници на вестниците след разкриването на двама от най-известните серийни убийци в историята на Ню Йорк — първо Хамелеона, а след това и Хазмат.
Убийството на Питър Шевалие също беше по първите страници. За да си там, трябва да има кръв, а обезглавено тяло в парка винаги помага вестниците да се продават. Но човекът в субаруто не се интересуваше дали ще стане герой на репортажи. Той не убиваше за слава. Целта му беше само да направи пари — и по-точно сто милиона.
Искаше му се да види лицето на Хънтър Олдън, когато чуеше тази сума. Обаждането на евтиния телефон, докато ченгетата бяха в къщата, не влизаше в първоначалния му план. Беше плод на чисто вдъхновение. Лека импровизация. Олдън не би посмял да отговори, докато Джордан и Макдоналд му дишаха във врата. Те си тръгнаха само няколко минути след позвъняването, очевидно изритани от маниака по контрола, който отчаяно се опитваше да контролира нещо.
Двете ченгета бяха достатъчно опитни, за да разберат, че Трип е отвлечен, но без официална жалба от Олдън бяха с вързани ръце заради правилата на Нюйоркската полиция, които ги задължаваха да стоят настрана.
Сайлъс Блекстоун, от друга страна, беше наемник, който се придържаше към собствените си правила. СДБ щеше да създава неприятности.
Ала мъжът в субаруто беше подготвен за тях. Свръхподготвен. Беше изучил „Изкуството на войната“ — върховния китайски трактат за военната стратегия, написан преди 2500 години от блестящия генерал и философ Сун Дзъ. След това му отне три месеца и хиляди долари да планира всяка подробност от операцията с военна точност. А когато най-накрая беше готов, се отдръпна назад и се запита: „За какво не съм помислил?“.
Не знаеше какво не знае, но ако целта беше да бъде подготвен за всяка ситуация, се нуждаеше от арсенал. Не само от оръжия, но и от съвършено сложно оборудване, използвано от всеки, който организира тайна операция.
Намери всичко, което му трябваше, по интернет. Имаше стотици онлайн търговци на дребно, продаващи уреди за наблюдение и други устройства за шпионаж на ревниви съпруги, параноични работодатели, воайори… А в неговия случай — на похитител, чийто залог бяха сто милиона долара.
Стига да разполагаш с пари, най-добри в мрежата бяха „Чийтър’с Спай Шоп“. На пода на колата стоеше сак, пълен с тайни принадлежности, купени от тях, много от които беше поръчал „за всеки случай“. Той го премести на предната седалка до себе си, разрови се и намери това, което търсеше. Микроджипиес тракер. Водоустойчив, магнитен и най-важното — безжичен.
Излезе от субаруто, отиде до автомобила на Блекстоун, наведе се да си завърже обувката и след секунда тракерът беше закрепен здраво под пода на аудито.
Върна се в колата си, а трийсет минути по-късно Блекстоун излезе от къщата, понесъл лаптоп под мишница. Качи се в аудито и потегли. Човекът в субаруто проследи всеки сантиметър от пътуването му до Осемдесет и девета и „Йорк“, без дори да помръдне от мястото, където беше паркирал на Източна осемдесет и първа.
Джипиесът работеше перфектно. Той се усмихна, щом се досети, че подобно на легендарния генерал Сун Дзъ, тракерът за автомобили беше също славен подарък от Страната на драконите и императорите.
20.
Кайли едва дочака да се върнем в колата.
— Мамка му — изруга още щом затворихме вратите. — Ти разбираш ли кой точно се обади на Олдън, докато бяхме там?