— Ай стига, бе — изрекох с възможно най-просташкия тон. — Знам, че завърши първа в класа ни в академията, а аз бях чак шести, ама щото господин Олдън не вдигна, та веднага ми просветна: бил е някой от ония, дето продават боклуци по телефона.
Тя все пак се засмя.
— Добре де, знам, че разбра. Само исках да кажа: не беше ли невероятно? Както си стояхме там, и проклетият евтин телефон иззвъня. Видя ли погледа на Олдън? Не знаеше къде да се дене — ни напред, ни назад. Блекстоун също се притесни.
— Но не и Джанел — уточних. — Беше готова да отговори на обаждането. Според теб това не означава ли, че тя не е наясно с изчезването на Трип?
— Или пък просто реагира като обезумяла майка — знае, че е отвлечен, и би приела обаждането за откупа без значение кой, по дяволите, е в стаята.
Резиденцията „Грейси“ беше само на две минути от дома на Олдън. Представихме се на охраната, поискахме да говорим с кмета и след няма и пет минути бяхме придружени до кабинета й.
Беше същото помещение, заемано от кмета Спелман до полунощ на 31 декември, ала напълно обновено за по-малко от два дни. Стените, килимите и тапицериите бяха заменили сериозното синьо и потискащото кафяво с по-оптимистични, игриви нюанси на прасковено, ментовозелено и бледожълто. Тромавият махагонов команден пост на бюрото беше заместен от елегантна и функционална маса от хромиран метал и стъкло. Но най-важното беше, че вместо изпълнения с притеснения, страхове и апокалиптични предчувствия мъж, потулен зад бюрото, сега там стоеше уверена, ведра жена в ярък тюркоазен костюм с панталони в стил Хилари Клинтън.
— Еха! — възкликна моята партньорка, която никога не се боеше да изрази мнението си. — Госпожо кмет, преобразили сте това място.
— Благодаря. Още не сме завършили — каза кметът, омаловажавайки драматичната промяна. — Как върви разследването за Питър Шевалие?
— Иска ми се да бяхме напреднали повече — съжали Кайли и започна да разказва за поведението на Олдън край басейна.
Сайкс слушаше мълчаливо, докато Кайли не стигна до момента, в който Олдън не вдигна звънящия евтин телефон.
— Странно наистина… — замисли се Сайкс. — Как може да не отговори на телефонно обаждане от човека, който е отвлякъл сина му?
— Навярно играе по правилата на похитителя. Предполагам, че всеки би постъпил така, когато е заложен животът на детето му.
— Аз не бих го сторила — възрази Сайкс. Тя имаше четири деца и ако се съдеше по семейната снимка на стената, цял автобус внуци. — Този арогантен кучи син изолира тъкмо хората, които могат да му помогнат.
— Той изрично ни предупреди, че не иска нашата помощ — обадих се аз. — Поне що се отнася до Трип.
— Можеше и да стане по неговия начин, ако нюйоркската полиция само подозираше, че синът му е отвлечен — каза Сайкс. — Но това е разследване на убийство. Полицията трябва да действа, като изхожда от предположението, че онзи, който държи Трип, е убил и Питър… Или поне разполага с информация, която ще ви помогне да намерите убиеца. Хънтър Олдън възпрепятства правосъдието. Да видим дали ще мога да помогна.
Тя вдигна слушалката и кимна към нас:
— Изчакайте в преддверието. Никога не е приятно да гледаш как политик духа на милиардер.
Излязохме от кабинета и Кайли незабавно започна да държи реч защо жените трябвало да управляват света.
— Видя ли това? — попита. — Ние сме като ракети с топлинно насочване. Отчитаме какво трябва да се направи и се впускаме в действие. Знаем как да поемем отговорност.
— Някои дами са особено добри в това — подхвърлих иронично. — Доколкото си спомням, ти спечели поне три поощрения за впускане в действие. А, не, чакай — това бяха дисциплинарни рапорти, подадени, защото си забравила да кажеш на отговорното лице, че поемаш отговорност.
— Не бяха дисциплинарни рапорти — ядоса се Кайли.
— Бяха чисто и просто бюрократични глупости…
Кметът отвори вратата и прекъсна излиянията й:
— Бюрократичните глупости са силно недооценени. В някои кръгове се смятат за форма на изкуството — допълни тя. — На мен самата току-що ми се наложи да кажа на най-богатия си поддръжник, че синът му е бил пиян, държи се враждебно и отказва да сътрудничи на полицията в първото разследване на убийство при моята едва прохождаща администрация.
Влязохме и затворихме вратата.
— Как го прие старият? — попита Кайли.
— За своя чест Хъч е истински разстроен от смъртта на Питър и увери, че ще направи всичко, за да ни помогне да намерим убиеца. Уведомих го, че двамата водещи детективи веднага ще го посетят, за да му зададат някои въпроси.