Гаражната врата се отвори и помещението се освети още по-ярко. Пространството беше широко, дълбоко… и празно. Хънтър вдъхна, напрегнат от режещия януарски въздух. Колата му я нямаше. Единственото нещо на сребристосивия под, покрит с плочи „Суистракс“, бе яркожълтата полиетиленова кутия, поставена в средата — калъфът от камерата на Трип. Хънтър изпита леко облекчение. Поне синът му си беше у дома.
И тогава ги видя. На пръв поглед изглеждаха като драсканици върху жълтия калъф. Той се приближи. Кафеникаво червените линии не бяха от маркер. Беше засъхнала кръв. А хаотичните черти бяха всъщност букви — ХХО III — Хънтър Хътчинсън Олдън III, инициалите на Трип.
Хънтър се отпусна на колене, щракна ключалките от неръждаема стомана и отвори кутията. Най-отгоре имаше найлонов плик с цип и мобилен телефон в него. Извади плика и рязко се отдръпна, ужасен от онова, което видя отдолу — отрязана глава, положена в тапицирания калъф, с висящи от прерязания врат кървави жили, обърнала бялото на очите си към Хънтър.
Беше Питър.
Къс хартия беше закрепен между устните му. С треперещи пръсти Хънтър го дръпна, разгъна го и се втренчи в съобщението. Пет думи, изписани четливо.
Тук ще се правят пари.
Дъхът му секна, усети, че се задушава… Беше невъзможно, немислимо, ала се беше случило. Някой някъде беше разбрал за проекта „Гутенберг“.
Разтреперан, Хънтър Олдън затвори гаражната врата и пое към горния етаж. Имаше нужда от едно питие, първото за новата година.
Първа част
Греховете на бащата
1.
Току-що бях прекарал най-хубавата Нова година в живота си и когато отворих очи сутринта на 2 януари, еуфорията продължаваше.
Пред мен се разкриваше завладяваща панорамна гледка към Сентръл Парк, все още осеян с бели петна от коледния сняг, валял миналата седмица. Таванът над мен беше украсен с изрисувани на ръка херувими и полуголи жени, които се разхождаха по горска поляна. А сред безумно скъпите завивки от чист памук се гушеше чисто голо момиче, което можеше да накара да пребледнее от завист всяка една от римските богини на тази фреска с вакханалии.
— Бих могла да свикна с това, Зак — каза Черил. — Определено трябва да започнеш да вземаш повече подкупи.
Преди две вечери двамата с Черил пристигнахме в „Стийл Тауърс“, в южната част на Сентръл Парк, за кратка новогодишна ваканция. Бях резервирал стая, която можех да си позволя със заплатата си на ченге, ала щом застанахме на рецепцията, служителят се извини. В стаята ни имало проблем с поддръжката.
Той изчака достатъчно дълго, за да види как лицата ни се изопват, а после допълни:
— Но не се притеснявайте, детектив Джордан. Ще ви предложим малко по-добро настаняване.
Неговата версия на „малко по-добро“ беше апартамент с площ от 160 квадратни метра, от най-луксозните в този петзвезден хотел от световна класа.
— О, Господи — възкликна Черил, когато консиержът на етажа ни придружи до новото ни убежище. Тя погледна таблицата с цените, закачена отзад на вратата. — И е само за шест хиляди и петстотин долара на нощ.
— Щастливите случайности спохождат само най-хубавите хора — каза консиержът.
Не си помислих и за миг, че това беше случайност. Знаех точно какво е: дискретен жест на благодарност от Джейсън Стийл, собственика на хотела. Съпругата му беше убита преди няколко месеца, а двамата с партньорката ми Кайли Макдоналд бяхме разрешили случая.
Спрях се пред вратата на апартамента и се обадих на шефката си, капитан Кейтс, за да обясня проблема.
— Няма никакъв проблем — възрази тя. — Ти си там като обикновен гражданин, а не като ченге.
— Но дежурният служител ме нарече детектив Джордан. Знаеше, че съм ченге.
— Зак, ти си един от шепата детективи, назначени в „Специални клиенти“. Извърши два ареста за първа страница на вестниците през последните шест месеца. По-добре ще е да свикнеш, че хората вече те разпознават. А щом си търсиш оправдание, ето ти го: хотелите постоянно заменят стаи с по-добри. Млъкни, нанасяйте се и си прекарайте с Черил една щастлива Нова година.
О, беше най-щастливата, която бяхме имали някога. Но вече беше време да се върнем към действителността. Станах от леглото.
— Ще си взема душ — казах.
Черил се протегна гъвкаво като котка и завивката се плъзна от гърдите й.