Моята новогодишна еуфория официално приключи.
2.
Малцина нюйоркчани го знаят, но Ривърсайд Парк е замислен от същия човек, който е проектирал Сентръл Парк. И макар да не е най-известната творба на Фредерик Лоу Олмстед, четирикилометровата ивица, обгърнала река Хъдсън между Седемдесет и втора и Сто петдесет и осма улица, е най-живописната местност с природни красоти и възможности за отдих в града.
Кайли потегли на север по „Хенри Хъдсън Паркуей“, зави обратно под моста „Джордж Вашингтон“ и се отправи на юг по същия път, докато не се озовахме при входа към Ривърсайд Парк на Сто петдесет и първа улица.
Паркингът беше празен, ако се изключат дузина разнородни полицейски коли и една лъскава черна лимузина, която изглеждаше ненамясто, като дебютантка на рокерско сборище.
Забелязахме единствения човек, когото търсехме — Чък Драйдън. Той е блестящ криминалист с харизмата на мокър парцал. Наричаха го Клъцни-Драйдън, защото говореше само по работа и не си падаше по празните приказки. Емоционалните му реакции варираха от „аха“ до „хъм“, но бях открил, че има един дефибрилатор, който можеше да накара безстрастното му сърце да подскочи. Подобно на много хора преди него, той беше напълно сразен от Кайли. Така че веднага щом го видяхме, партньорката ми пое юздите.
— Имаме късмет, Зак. Това е нашият любим криминален експерт. Честита Нова Година, Чък — каза Кайли, докато нахлузваше латексовите ръкавици мъчително бавно, сякаш имаше предвид нещо друго, освен да предотврати замърсяването на местопрестъплението.
Той сведе поглед, измънка едно тихо „и на теб също“ и незабавно премина към наблюденията си.
— Жертвата, изглежда, е Питър Шевалие, на 55 години, от Сите Солей, Хаити, американски гражданин от 1988-а, живял на Източна осемдесет и първа улица.
— И защо да изглежда? — попита Кайли.
— В джоба на жертвата имаше портфейл — обясни Драйдън. — Обикновено снимката в шофьорската книжка е достатъчна за позитивна идентификация, но както виждате, главата на този човек не се забелязва наоколо.
Той отдръпна брезента, който покриваше тялото, остави ни десет секунди, за да оценим пораженията, след което внимателно го зави отново.
— Както се подразбира от тежкарските регистрационни номера, автомобилът се води на „Олдън Инвестмънтс“, собственост на Хънтър Хътчинсън Олдън-младши. Няма следи от борба вътре в колата. Ако се съди по тази локва кръв, господин Шевалие е стоял отвън, когато е бил обезглавен.
— Време на смъртта?
— Някъде между 7:52 и 8:11 снощи.
— Как, по дяволите, установи такъв тесен промеждутък? — учудих се аз.
Драйдън почти се усмихна.
— Снощи беше доста мразовито — каза той. — А още по-студено е било тук, на брега на реката, отколкото в останалата част от града. Така че не мога да ви дам окончателна времева рамка, докато не го закарам в лабораторията и не извърша цялостни изследвания на съсирването на кръвта, съдържанието на стомаха, вкочаняването — обичайните индикатори… Обаче открихме мобилен телефон на земята, до вратата на шофьора. Изглежда, че жертвата е пишела съобщение до господин Олдън, когато убиецът се е промъкнал зад него.
Той го подаде, за да прочетем:
Не мога да намеря Трип. Искате ли да
— Текстът е недовършен и не е изпратен, така че няма как да установя точно кога го е написал — продължи Драйдън. — Но после започва порой от входящи съобщения, всичките от Олдън, които в общи линии гласят „обади се — къде си, по дяволите“. Тъй като на всички предишни съобщения на Олдън е отговорено незабавно, логичното заключение е, че времето на смъртта е някъде между последния отговор на господин Шевалие в 7:52 и съобщението на господин Олдън, което последва в 8:11.
— Причина за смъртта? — попита Кайли.
— Отличен въпрос, детектив — похвали я Драйдън. — Много ченгета биха се поколебали да попитат какво е убило обезглавен човек. И биха сбъркали. По тялото няма никакви прободни рани или от куршуми, но има скорошна контузия в долната част на гърба. А тя съответства на класическия удар с коляно, нанасян при нападение с гарота. Но тъй като главата му е била отстранена с въжен трион, което създава голяма бъркотия, не мога да открия никакви видими следи от стягане в областта на шията. Тъй че гаротата е само предположение, основано на опита ми. Също така е възможно да е бил удушен с въжения трион, а след това убиецът да е продължил да реже. Ала във всички случаи обезглавяването е извършено след смъртта.