Кайли мина в лявото платно и ги приближи.
— Какво правиш? — разтревожих се.
— Исках да го блъсна отзад — каза тя, — но ако хлапето падне, ще го прегазя.
Завихме по „Ийст Драйв“ и се изравнихме с вана. Бяхме на сантиметри от него, когато Медисън изведнъж сви вляво и удари десния калник на майбаха.
— Остави го — извиках, когато Кайли успя да овладее колата след удара. — Ще повикам подкрепление. Можем да затворим всички изходи от парка за трийсет секунди.
— Така е, ала само изходите за автомобили — възрази тя. — Ако го изпуснем, той ще изостави колата и ще прескочи стената, където поиска от тук до Сто и десета улица.
Тя отново се приближи до вана и този път Медисън зави рязко надясно, качи се на бордюра и изскочи на тревата, която през юли беше буйна и зелена, но в полуздрача на януари блестеше като стъкло на светлината на фаровете.
Ванът излезе от контрол и се плъзна странично надолу по хълма. Майбахът не се справи по-добре. Кайли наби спирачки, но гумите поднесоха и ние профучахме по заледения склон като хокейна шайба за един милион долара.
Нашата кола беше по-тежка от вана и бързо съкращавахме разстоянието, докато се пързаляхме зад него. Бяхме на около стотина метра, когато задните му врати се отвориха и Трип Олдън изскочи навън.
Удари се в заледената земя и Кайли едва успя да завие наляво, докато Трип се изтърколи надясно. Доколкото видях, не беше пострадал. Но не можеше да се каже същото за майбаха.
Като дете бях идвал в тази част на парка стотици пъти. Тук беше най-доброто място, където можехме да изпробваме корабните си модели.
— А сега ще пием по една студена вода! — извиках, докато се носехме към „Консерватори Уотър“ — прочутото овално езеро, вдъхновено от любовта към парижките паркове.
— Спокойно — каза Кайли. — Източват го за зимата, а още сме януари.
Само на десетина метра пред нас ванът изчезна в празния водоем. Секунди по-късно майбахът го последва и ние връхлетяхме в черната бетонна дупка.
Последва оглушителен трясък. Предната броня пое удара и въздушните възглавници изскочиха.
Хубавото беше, че все пак предпазиха черепа ми от среща с предното стъкло. А лошото — че бях притиснат към седалката и не можех да помръдна. Усещах се замаян, като ритнат в челото, ушите ми пищяха и едва поемах дъх от химическия прах, изпълнил купето.
Но все пак бях жив. Кайли също.
— Зак — изпъшка тя с разкървавен нос, дишайки с мъка. — Медисън на единайсет часа.
Фаровете на лимузината още светеха и успях да различа преобърнатия ван от лявата ни страна. Медисън опитваше да изпълзи през прозореца от страната на пътническата врата.
— Ще се измъкне — извика Кайли, опитвайки да намери бутона за освобождаване на колана си.
Грешеше. Медисън нямаше намерение да бяга. Изправи се и като залиташе, се запъти към нас с пистолет в ръка.
Беше разярен, с окървавено лице, когато приближи до прозореца на Кайли и насочи оръжието право към главата й.
Като ченге не мога да си представя по-голям провал от това да гледам безпомощно как някой убива хладнокръвно партньора ми. Никой от нас не носеше бронирана жилетка, но знаех, че ако можех, щях да се хвърля върху Кайли и да я спася с тялото си от куршумите, без да се замисля.
Ала още бях прикован на мястото си, неспособен да се движа. Спадналата въздушна възглавница висеше пред гърдите ми и пъхнах ръка под нея в отчаян опит да извадя собствения си пистолет.
Беше твърде късно.
Кайли беше в капан. Тя не можеше да помръдне, а Медисън не можеше да пропусне.
Той направи крачка назад и изкрещя нещо, ала фучащият вятър отнесе думите му.
И дръпна спусъка.
69.
Напрегнах се в очакване на гърмежа, осъзнал, че имаше само две възможности. Или Медисън щеше да ни убие и двамата с един изстрел, или щеше да повали Кайли и да използва следващия куршум за мен.
Но съществуваше и трета възможност, за която въобще не бях помислил.
Медисън стреля и на прозореца разцъфна мрежа от пукнатини, наподобяваща паяжина. Но стъклото не се разби. Той стреля още два пъти, ала куршумите не можаха да го пробият.
И тогава си спомних небрежното подхвърляне на Сайлъс Блекстоун, когато се опитваше да ни впечатли колко богат е клиентът му. Не бяхме в някакво просто купе на колела за четиристотин хиляди долара. Лимузината беше бронирана, а прозорците — устойчиви на куршуми.