— Идваме, капитане.
— Още нещо, Джордан. Претърсихте ли синия ван, след като го набутахте в езерото?
Не. Изхвърчахме от парка, защото партньорката ми се вкисна, че са й насочили пистолет в главата, а нямаше и търпение да си поприказва с Хънтър Олдън.
— Не, госпожо — признах. — Първите полицаи вече бяха дошли, така че оставихме огледа на тях. Сега ще ми кажете ли какво имаше в него, или трябва да изчакам, за да го прочета в утрешния вестник?
— Предпочитам аз да ви изчакам. И двамата — отговори тя. — Искам да ви видя физиономиите, когато разберете какво сте пропуснали.
71.
Нищо не привлича тълпата така, както една прилична престрелка, и когато се върнахме в парка, той беше осветен като снимачна площадка: пълен с полицейски коли, пожарни, линейки, новинарски екипи, огромен авариен камион „Форд 4400“, който приличаше на мамут…
И Кейтс.
— ВИ 52 — извика тя веднага щом ни видя да се задаваме. — Или това е следващата разпоредба на управлението, която смятате да нарушите?
Вътрешна инструкция 52 изисква всеки служител, който е употребил оръжие и това е довело до нараняване или смърт, да мине на тест за алкохол. Досега никое ченге не се е проваляло на него, затова повечето го намират за унизителен. Вероятно поради това Кейтс изрева достатъчно силно, та да я чуят поне десетина полицаи.
— Тя е по-ядосана на мен, отколкото на теб — измърмори Кайли, докато се мъкнехме пред камерите към вана, където ни чакаше човек от „Вътрешни разследвания“, за да ни даде да духаме в дрегер.
Бяхме обявени за чисти от алкохол и се върнахме да докладваме на Кейтс. Тя стоеше с Чък Драйдън зад екрана, който използваме, за да възпираме папараците.
— Това беше във вана. — Той посочи жълтия полиетиленов калъф, покрит със скреж. — Калъфът от камерата на Трип Олдън.
Още щом го изрече, загрях, че калъфът едва ли съдържа камера.
— Питър Шевалие — произнесох повече като констатация, отколкото като въпрос.
Драйдън щракна ключалките и вдигна капака, а погледът ми се прикова в отрязаната глава.
— Съхранявана при температура под нулата в продължение на дни и едва наскоро извадена от фризер — обясни Драйдън.
— Обзалагам се, че Хънтър Олдън я е държал в лед — намеси се Кайли. — Медисън излизаше от гаража му, когато го засякохме.
— Разбирам накъде биеш — отговори Кейтс, — но освен ако не си видяла как Олдън му подава главата, няма начин да го свържеш.
— Имаше ли някакви отпечатъци върху калъфа? — попитах.
— Всичко е избърсано.
— Докторе, хванахме убиеца, а ти вече направи аутопсия на тялото на Шевалие — каза Кейтс. — Кога ще можем да я предадем на семейството, за да организират погребение?
— Няма да отнеме много. Мога да я освободя след няколко часа.
Драйдън се накани да си ходи, но после се обърна и погледна Кейтс.
— Ако има някакво значение, моят екип изследва терена. — Той посочи района, където Кайли беше изгубила контрол над „Майбаха“. — Там е като ледена пързалка. След като колата е превалила хълма, детективите не са можели да направят нищо. Били са оставени на милостта на майката Природа.
— А сега са на милостта на мама Кейтс. Това излиза далеч извън границите на съдебната медицина, доктор Драйдън, ала съм сигурна, че детективите оценяват опита ви да им покриете задниците.
Чък сви рамене и си тръгна.
— Капитане — казах.
— Запазете си обясненията за друг ден — прекъсна ме Кейтс. — Научих си урока за вас двамата. Трупайте нарушения, докато приключа случая. После ще си губя времето, за да измисля как да ви накарам да играете по правилата.
Мобилният й телефон иззвъня и тя се мушна в колата си, за да може да чува през свистящия вятър.
С Кайли останахме да стърчим отвън.
— Не съжалявам — каза тя.
— Ти никога не съжаляваш.
— Какъв ти е проблемът?
— Никакъв!
— Зак — заговори тя с по-мек глас, — има само един човек, който може да ни каже онова, което трябва да знаем, за да обвиним Хънтър Олдън в престъпление. И това е Трип. Затова реших да го преследвам, вместо да се мотая тук, докато някой задник от Вътрешни разследвания ме осведоми, че не съм пила. Не съм ти извивала ръцете да дойдеш с мен. Тъй че не ми пробутвай все същите изтъркани дивотии от сорта „Не бива да нарушаваш правилата“. Чувала съм ги десетки пъти от Кейтс и от всеки началник, за когото съм работила.