Той се изправи. Трип не помръдна.
— Хайде — подкани го Уолок. — Ще те закарам до дома на дядо ти.
— Само минута. — Момчето ни погледна. — Заловихте го, нали? Медисън. Той дали е…
— Опитахме се да го заловим жив — обясних. — Но не можахме.
— Благодаря — продължи Трип. — Той уби Питър и знам, че бях следващият. Благодаря.
Стана и излезе след Уолок от стаята.
Кейтс беше наблюдавала всичко през огледалното стъкло. Влезе веднага щом те си тръгнаха.
— Доктор Шевалие също ме помоли да ви благодаря. Той си заминава за Хаити веднага щом разчистят снега на сутринта.
— Чухте ли последното нещо, което изрече Трип? — попита Кайли.
— Благодари ви, че сте му спасили живота — отговори Кейтс.
— Хънтър Олдън ни призна, че се е съгласил да плати на Медисън. Планът е бил да му преведе парите утре.
— Е, и?
— Тогава защо Трип смята, че Медисън е искал го убие, ако баща му след денонощие е щял да плати откупа?
— Не знам — замисли се Кейтс. — Онова, което знам, е, че потрошихте кола за един милион долара и спряхте убиец. Като се тегли чертата, бих казала, че сте имали добър ден.
— Недостатъчно — възрази Кайли. — На Хънтър Олдън не му е чиста работата и се опитваме да разберем в какво точно.
— Добре дошли в „Специален отдел“ — изгледа я Кейтс. — На някои от нашите най-добри клиенти не им е чиста работата, но твоята работа е да бъдеш на линия, когато са заплашени. А не да прекарваш времето си, опитвайки се да разбереш какви престъпни и неморални неща вършат извън прожекторите.
— Еха — възкликна Кайли, — това беше…
— Цинично ли? — прекъсна я Кейтс. — Да, случва се с много ченгета. Системата може да те смаже. Но не се притеснявай, Макдоналд, ти си имунизирана.
— Как така?
— Не можеш да се разочароваш от правилата, ако отказваш да играеш по тях.
73.
— Имам нужда от храна и алкохол, не задължително в този ред — оповести Кайли веднага щом Кейтс излезе. — Ти участваш ли?
Арестувал съм много умни хора, направили глупави неща, и понякога ми се е искало да ги сграбча и да ги попитам: „Какво, по дяволите, си мислеше?“. Но вече знам отговора. Хората невинаги мислят.
Ето защо 24 часа след като Черил си тръгна от апартамента ми и 15 часа след като Гери ме предупреди, че Кайли си играе на „тука има, тука няма“ със своя брак и с либидото ми, реших, че трета поредна вечер черпене с бившето ми гадже е точно каквото предписва докторът.
— И още как — казах.
Взех си един горещ душ, намерих в шкафчето си някакви сухи дрехи и се вмъкнахме в патрулна кола, за да ни закара до „Ти Бар Стейк енд Лаундж“ на Трето авеню.
— Никога не съм работила по случай на отвличане — въздъхна Кайли, след като си поръчахме храна и се озовахме с питиета в ръцете. — Но съм гледала много такива филми. Знаеш ли каква е разликата между киното и реалността?
— Ще рискувам да предположа: пуканките.
— Говоря сериозно, Зак. Във филмите, когато семейството си върне детето, винаги настават прегръдки, целувки и сълзи на облекчение… А Хънтър и Джанел Олдън дори не се появиха в участъка, за да му кажат „здрасти“. Двама души бяха убити. Техният син се измъкна и оцеля. Къде беше сълзливото събиране?
— Джанел не си беше у дома, когато отидохме, така че може би дори още не е научила. А разбирането на Хънтър за щастлив край може би е да прегръща и целува парите, които не се е наложило да плати на похитителя.
— Или за Хънтър краят не е щастлив. Защото независимо дали Трип участва в схемата на Медисън за изнудване, или не, той знае много за своя старец.
— Мислех, че имаме сделка — възроптах. — Никакви полицейски приказки на масата.
— Няма проблем — съгласи се тя и удари здрава глътка от своята кола с „Джак“. — За какво друго можем да говорим? Чу ли се с Черил днес? Какво ще кажеш за това, че моят откачен съпруг се появи без предупреждение? Адвокатът по развода ми поиска петнайсет хиляди долара авансово. Смяташ ли, че трябва…
— Ти печелиш. Дай да поговорим за случая.
— Кейтс смята, че е приключен — каза Кайли.
— Права е. Имахме двойно убийство и го разкрихме. Същевременно разнищихме и отвличането, за което ни беше казано да стоим настрана.
— А Трип Олдън имаше дяволски късмет, че не ги послушахме.