— Не, така и не са се свързали — продължи той бързо. — Трип ми се обади късно вечерта и каза, че Питър не го е намерил. В крайна сметка успял да повика един от приятелите си да го вземе и прекарал нощта в дома на момчето.
— Какъв автомобил кара синът ви? — заинтересува се Кайли.
— Един от онези безполезни хибриди. „Приус“ — син на цвят, а може би зелен, не си спомням добре.
— В района нямаше кола, отговаряща на това описание — казах аз.
— Били ли сте в Ривърсайд Парк? — попита Олдън. — Той е огромен. Сигурен съм, че ще се появи отнякъде. Това ли е всичко, детективи? Боя се, че нямам много време.
— Това е всичко, с което разполагаме засега — кимнах.
— Но бихме искали да говорим със сина ви.
— В момента не можете да се свържете с него. Той е в горния клас на гимназията „Барнаби“, а училището има строги правила за мобилните телефони. Но мога да му оставя съобщение.
Той извади телефона от джоба си.
— Разбирам, че Сайлъс засегна темата без никаква тактичност — заговори Олдън, докато натискаше бързото набиране, — но наистина се нуждая от колата си възможно най-скоро. Мога ли да разчитам на вас, за да ускорим… Почакайте, попаднах на гласовата му поща. Здравей, Трип. Снощи се случи нещо с Питър и от полицията са тук, за да го обсъдим. Биха искали да ти зададат няколко въпроса. Обади ми се, когато можеш, и ще уредя среща с тях.
Той затвори.
— Ако ми оставите номера си, ще се свържа с вас веднага щом се чуя с него.
Дадох му картичката си.
— Един последен въпрос. Споменахте, че първия път синът ви се е обадил за проблемите с колата си в 6:30. В този час в парка е тъмно, безлюдно и мразовито. Какво е правил там толкова късно?
— Трип си пада по киното — обясни Олдън. — Затова го помолих да направи една видеоизненада за баща ми, който навършва 70 през март. Мисля, че реши да снима няколко кадъра из стария квартал, където е израснал дядо му.
— Къде точно е това?
Олдън се поколеба.
— Помислете си добре — настоях аз. — Ако баща ви е като моя, сигурно ви е влачил там многократно, за да ви покаже къде е живял като дете.
Припомни си бързо.
— Прав сте. Беше на 530, Западна сто трийсет и шеста улица.
— Това е в Харлем.
— Знам — каза Олдън. — Така историята за бедняка милионер става още по-убедителна. Нямам търпение да видя лицето на баща си, когато му пуснем това видео.
Отново отвори входната врата.
— Звъннете ми да ме уведомите за положението с моята кола. Тя не е просто транспортно средство. Тя е моят мобилен офис. Загубен съм без нея.
Той се усмихна, когато ни видя да излизаме. Май се беше съвзел доста бързо след съсипващата трагедия в семейството си.
5.
Кайли седна зад волана на колата ни и даде газ.
— Скапан задник — изръмжа тя.
Профуча по Осемдесет и първа улица, мина на червено и зави остро наляво по Пето авеню.
— Неговият тийнейджър му пише за помощ, шофьорът, когото изпраща, е убит, а той няма търпение баща му да види домашното филмче?
Трафикът след празничните дни беше слаб и аз сложих предпазния колан, щом видях на таблото, че стрелката се движи към стоте.
— Защо ми се струва, че отрязаната глава на Питър е повече неудобство, отколкото причина за семейна трагедия? — попитах. — И нещо по съвсем различна тема: би ли намалила?
Тя не го направи.
— А какво, по дяволите, търсеше там онзи мазник Блекстоун?
— Ти ми кажи, умнице. Нали имаш нещо общо с него.
Кайли свали едната си ръка от волана и ме посочи с пръст.
— Не, Зак. Ти и аз имаме нещо общо. Блекстоун е само някакъв тип, който си пада по мен. Много мило беше да каже на Олдън, че сме от „Специални клиенти“ — от онази особена порода полицаи, обучавана да служи и защитава бездушните богаташи.
— Е, поне сега Олдън знае, че сме най-доброто, което някога ще получи… от публичния сектор.
— На този надут задник не му пука, дори и да сме от „Суперспециални клиенти“. Няма намерение да изплюе камъчето. Дори не искаше да издаде къде е израснал баща му. Браво, че му го изтръгна.
— Благодаря, но той ни каза само онова, за което знае, че можем да научим и сами. Историята му беше цялата в дупки, ала съм сигурен, че не излъга, когато твърдеше, че Питър и Трип така и не са се свързали. Това беше и същината на недовършеното съобщение, което ни показа Драйдън. Но все пак бих искал да се уверя.