Кат Мартин
Откупът
Глава първа
Лондон, Англия, 1809
Като котка и мишка, помисли си с насмешка Деймиън. Или по-скоро като смела пантера и боязлива сърна. Той я наблюдаваше през френските прозорци, които водеха към големия салон в къщата на лорд Доринг. Тя бе облечена в изумруденозелена рокля, с цвета на очите й, и с тих смях поведе към танцовата площадка един от своите ухажори.
Разкошният салон гъмжеше от видни лондонски особи. Кавалерите носеха фракове и сърмени жилетки, а дамите бяха в коприна и сатен, но тя блестеше над всички. Танцуваше грациозно по мраморния под, отпуснала леко нежната си ръка върху рамото на своя обожател. За миг погледна към терасата.
Знаеше, че той е там.
Тя също го наблюдаваше от дълго време.
Деймиън Фелън, шестият граф на Фелън, се бе облегнал на стената. Той бе проучил всички балове, партита и соарета, на които младата дама щеше да присъства. Сезонът на приемите бе в разгара си и цялото светско общество се бе събрало в Лондон — там бе и Алекса Гарик.
Докато тя танцуваше, Деймиън внимателно я оглеждаше. Хубавото й лице беше поруменяло, а блестящата й кестенява коса падаше на вълни от двете й страни. След миг тя и кавалерът й спряха да танцуват. Това бе дукът на Роксбъри, слабоват младеж, който обаче внушаваше респект с поведението си. Очевидно и той бе омаян от красивата дама и настояваше за още един танц, но Алекса поклати отрицателно глава. Дукът се поклони малко сконфузен и я остави в близост до вратата.
Деймиън вдигна чашата си и отпи от коняка. С величествена походка тя вървеше право към терасата, прекоси я, за да избегне срещата с него, и се загледа към градината. Запалените фенери опасваха като огърлица пътеките, а луната хвърляше отблясъци сред шумящите фонтани. С лека усмивка Деймиън остави чашата си и се насочи към нея. Тя го усети и се обърна, очите й заблестяха — от любопитство или от възмущение, той не беше сигурен. Всъщност това нямаше особено значение, защото той вече бе постигнал първата си цел.
— Добър вечер… Алекса.
С нескрита изненада тя плъзна поглед по черния фрак и бялата му вратовръзка, като преценяваше модната и безупречна кройка. Изглежда, го одобряваше, въпреки че споменаването на името й я завари малко неподготвена.
— Съжалявам, — каза тя — но не мисля, че се познаваме.
— Така е, но аз знам коя сте вие… а мисля, че и вие знаете кой съм аз.
Тя извърна учудено глава. Никой мъж не й бе говорил така предизвикателно, но той беше успял да привлече вниманието й и да я примами в мрежите си.
— Вие сте г-н Фелън.
По тона й личеше, че знае много истории за него, повечето от които верни. Явно обаче нямаше представа кой всъщност беше той.
— Деймиън — поправи я той и се приближи. Друга на нейно място би се отдръпнала, но не и Алекса.
— Забелязах, че от две седмици ме наблюдавате. Какво всъщност искате?
— Нищо повече от това, което желае всеки нормален мъж. Вие сте красива жена, Алекса.
Той бе толкова близо до нея, че усещаше парфюма й — нежното ухание на люляк — и долавяше лека неувереност в красивите й зелени очи.
— Истината е, че вие ме заинтригувахте. Отдавна не ми се беше случвало подобно нещо — каза тя и замълча за момент. — Съжалявам, лорд Фелън, не знам какво точно очаквате от мен, но мога да ви уверя, че не си струва всичките тези усилия от ваша страна.
Той повдигна леко крайчеца на устата си.
— Така ли?… Е, може би по-нататък, ако ми позволите.
Алекса го погледна предпазливо, с раздвоени чувства. След това се извърна и нервно облиза устните си.
— Стана късно — каза тя с леко колебание. — Скоро ще ме търсят, по-добре да се връщам.
Ето че успя да я смути, а това не беше никак малко. През последните две седмици бе разбрал, че тя не е лесна плячка.
— Защо искате да се прибирате, когато тук навън е много по-приятно?
Тя настръхна като котка и сянка премина през лицето й.
— И далеч по-опасно, бих казала. Ясно ми е кой сте, лорд Фелън. Един жалък измамник и развратник.
Той се усмихна.
— Очевидно сте разпитвали за мен, а това е едно добро начало.
Алекса вдигна глава и една малка трапчинка се появи на брадичката й.
— Излишна гордост, господине.
— И какво друго сте чули?
— Не много. Вие не сте особено приятна тема за разговор в компания.
— Безспорно. За младите госпожици аз съм забраненият плод.
— Явно добре съзнавате това.
— Сама разбирате, че не мога да се променя.
Без капка свян, тя впи очи в него. Той точно това очакваше.
— Не съм казвала подобно нещо. Брат ми беше по-голям дявол и от вас, ако това изобщо е възможно. Сега обаче той е един щастлив съпруг.