Выбрать главу

Тя събра всички сили и тръгна след него, като внимаваше да не отклонява погледа си от малкото светло кръгче пред нея. Сърцето й продължаваше да бие неистово.

— Какъв е този… този звук?

Тя спря и се ослуша. Иззад стените се чуваше пискливо цвърчене.

— Няма нищо. Не спирай да вървиш и си гледай в краката.

— Кажи ми, Жул.

— Плъхове.

Той я хвана по-здраво за ръката и я побутна напред, за да не обръща внимание на собствения си ужас.

— Вече сме близо — прошепна той и я дръпна да спре, когато стигнаха до ново раздвоение на тунела. — Стъпките ни кънтят, затова трябва да вървим тихо. Внимавай къде стъпваш.

Тя кимна, но той не помръдна.

— Остани тук за малко. Ще ида да хвърля един поглед напред.

Жул я остави в светлия кръг на фенера. Тя се чудеше как той ще се оправи в тази непрогледна тъмнина. Стъпките му постепенно заглъхнаха и тя вече не чуваше нищо.

Алекса потрепери и се загърна в пелерината си. От тавана се процеждаха капчици вода и подът бе разкалян. Плъховете бяха престанали да цвърчат, но други странни звуци огласяха мрака. Бе доволна, че не знаеше откъде идват. Докато мълчаливо очакваше Жул, тя не спираше да си мисли за Деймиън. Той бе тук долу… някъде тук. Дано успееха да го намерят, преди да е станало късно.

Едно камъче се откърти от стената и изчезна в мрака. Алекса подскочи и се обърна по посока на звука. В следния миг се появи златистата глава на Жул и тя въздъхна облекчено.

— Видях го — рече той и сърцето й заби още по-лудо. — На следващото разклонение на тунела има пазач. Ще трябва да го разкарам, ако искаме да освободим съпруга ти.

— Той как е?

— Едва го зърнах. Той е по-надолу, към края на тунела.

— Имаше ли някой друг с него.

— Видях още един. Ще се опитам да му отвлека вниманието, след като се справя с първия. През това време ти трябва да се промъкнеш и да го освободиш.

Тя преглътна с усилие и кимна.

— Ако се случи нещо, лесно ще намериш обратния път. Ще вървиш плътно вляво и след четири завоя ще излезеш на стълбите към улицата.

— Нищо няма да се случи — отсече тя. — Взимаме Деймиън и се махаме заедно оттук.

— Разбира се, скъпа. Няма съмнение, но все пак… запомни, че трябва да вървиш плътно вляво.

Самата мисъл, че Жул може да не се върне с тях, й се виждаше невъзможна. Затова тя се съсредоточи върху предстоящото изпитание и внимателно тръгна напред. Направиха още един завой и тръгнаха по последния коридор преди разклонението. По средата Жул я спря.

— Тук трябва да оставим фенера. След разклонението ще можем да се ориентираме по светлината на часовоя.

Алекса му подаде лампата и той я постави до стената. Лъчите осветиха един череп със зинала уста. Над него чак до тавана се издигаше камара трупове. Кожата се бе опънала върху костите им и тук-таме провиснали коси се спускаха над очните кухини на някои черепи. Тя едва преодоля поредния пристъп на гадене.

— Трябва да вървим.

— Има още нещо.

— Какво.

— Съпругът ти. Изглежда, са го пребили от бой, но мисля, че ще се закрепи на краката си.

— Боже мой!

— Той е силен мъж. Сигурно е преживял и по-страшни неща.

Те тръгнаха напред в тъмнината. Няколко крачки преди разклонението бледата светлина улесни придвижването им. Жул я дръпна настрани в сянката и й даде един къс нож.

— Изглежда, здраво са го завързали. С това ще прережеш въжетата. Аз ще се погрижа за пазача. Остани тук, докато се върна.

Той запълзя напред. Едно камъче изскърца под краката му и Жул замръзна на място. Пазачът се обърна и огледа тъмнината зад себе си. След като не забеляза нищо обезпокоително, той продължи нататък. В същия миг Жул се промъкна зад гърба му. Силната му ръка се уви около врата на по-дребния от него пазач и започна бавно да го души.

След миг Жул го усмири окончателно. После замъкна тялото му в сянката и го остави в мръсотията. Напред по коридора се чу шум.

— Ей, Анри. Ти ли си?

Това бе гласът на войника, който пазеше Деймиън в дъното на тунела. Жул бързо избута Алекса обратно към тъмнината. В същото време мъжагата се насочи към поста на приятеля си.

— Ей, Анри! — извика отново той и Жул смотолеви нещо в отговор. — По дяволите! Стига си къркал от винцето на чичо ти.

В мига, в който войникът пристъпи в тъмнината, Алекса се промъкна зад гърба му, поверявайки съдбата му в ръцете на партньора си. Тя чу зад себе си шум от боричкане, сумтене, размяна на удари, но не изчака да види развръзката. Вместо това забърза напред към втората осветена стена и към тъмнокосия мъж, завързан за стола.