Алекса бе спокойна и не се страхуваше, че лорд Фелън иска да я прелъсти. Тя самата нямаше да допусне подобно нещо. Беше напълно сигурна, че ще го накара да се държи джентълменски и че ще й се отдаде да научи нещо повече за тайнствената му личност. Искаше да разбере с какво я привличаше.
Алекса се облегна на тапицираната с червено кадифе седалка. Джейн единствена знаеше за нейното решение. Рейни й бе позволил да остане още малко в голямата къща на дука в града. По всичко личеше, че двете с Джейн добре се забавляваха. Дукът и брат й бяха единодушни, че Лондон им се отразява много благоприятно.
Сега Алекса бе на път да разбере доколко бяха прави.
Странноприемницата се намираше до едно селце, малко встрани от пътя за Хампстед Хийт, по който се стигаше до „Стоунлей“. Лорд Фелън вероятно вярваше, че тя щеше да дойде от тази посока. За Алекса обаче щеше да бъде много по-трудно да заблуди брат си, отколкото дука и многобройните му слуги.
Колелата на каретата тракаха по паважа и Алекса поглъщаше шума на града: зарзаватчии и амбулантни търговци приканваха купувачите; просяци искаха милостиня; пияни войници ломотеха мръсни песни. От втория етаж на една къща някой наруга събралите се отдолу хулигани и подигравките им секнаха, когато ги заля с помия.
Най-сетне градската врява заглъхна и отстъпи място на една блажена тишина. Тук въздухът ухаеше на свежа, скоро окосена трева и на вечерна роса. Някъде далеч мучеше крава. Малко след това се разминаха с една пощенска кола, която отиваше към града.
Не след дълго кочияшът дръпна юздите и конете завиха по една тясна алея, която ги отведе до високия, сводест вход на странноприемницата.
Стомахът й се бе свил на топка, а дланите й бяха мокри. Тя пристегна качулката си, когато вратата на каретата се отвори. Пое си дълбоко дъх и неспокойно огледа двора на хана. В дъното се виждаше сламеният покрив на конюшнята. Няколко бездомни псета се въртяха около празните файтони, но от лорд Фелън нямаше и помен. Смелостта й почти се изпари.
Изведнъж стройната му, мъжествена фигура се появи в мрака. Носеше черен костюм, жилетка от златиста коприна, безупречно бяла риза и вратовръзка. Сините му очи изглеждаха по-красиви от всякога, а черната му коса блестеше като абанос на лунната светлина.
Той се приближи. Погледът му жадно поглъщаше румените й бузи, забързаното й дишане и дръзкото й деколте.
Деймиън се усмихна и Алекса усети, че краката й се подкосяват.
— Добър вечер, мила моя.
Преди още да намери подходящия отговор едната му ръка здраво обгърна кръста й, а с другата нежно докосна бузата й, повдигна брадичката й и я целуна. Алекса издаде едва доловим звук. Топла вълна обля тялото й, сърцето й заби лудо и тя се изчерви.
Целувката трая само миг, но ръката му остана на кръста й.
— Хайде да влезем. Вътре ще се чувстваме по-удобно.
Тя обаче изобщо не се чувстваше удобно. Неуверена и замаяна, Алекса беше като риба на сухо, като сърна попаднала в капан. Веднъж стигнала дотук, връщане назад нямаше. Тя кимна леко и го последва през тежката дъбова врата на хана.
Отвътре къщата изглеждаше доста простовата — с нисък таван, дебели греди и под, покрит с плочи. В единия край на кръчмата имаше голямо каменно огнище. Мебелите обаче бяха луксозни — маси в стил Шератон, канапета и столове с доста пъстра дамаска. Малките лампи с китова мас бяха запалени и заедно с отблясъците от огъня създаваха топла и уютна атмосфера. От кухнята се носеше апетитна миризма на печено.
Те мълчаливо се качиха по стълбите. Алекса усещаше нежния допир на финия плат на костюма му. Одеколонът му ухаеше на мускус. Когато достигнаха площадката, сърцето й продължаваше да бие лудо, ръцете й все така потрепваха и тя ставаше все по-нетърпелива. Разбра, че искаше да бъде тук, с него.
Деймиън пъхна тежкия месингов ключ и я въведе в един скромен апартамент. Близо до огнището имаше малка кръгла маса, с бяла ленена покривка и прибори за двама. От сребърните блюда с похлупаци се вдигаше пара, огънят гореше в камината и стаята ухаеше на мускус. Един брой на „Морнинг Хроникъл“ бе оставен прилежно сгънат на облегалката на дивана, а през отворената врата на съседната стая тя видя легло с балдахин.
Страните й отново пламнаха и тя едва се сдържа да не избяга.
Шумът от затварянето на вратата отекна в нея като гръм.
— Радвам се, че дойдохте — рече той и преди да може да го спре свали пелерината й и я метна на един стол. Изчака я да си свали ръкавиците, взе ръката й и я целуна.
— Страхувах се, че ще промениш решението си.
Допирът на устните му разпали огъня в нея.
— Променях го поне сто пъти. И досега не знам каква лудост ме накара да дойда.