Той отметна завивката. При вида на възбудената му мъжественост дъхът й спря.
— Ами… ако те боли?
— Готов съм да рискувам.
Алекса плъзна втренчения си поглед по силното му тяло, възхитена от мускулестите му, яки рамене, от плоския корем и стегнатите му бедра.
— Имам по-добра идея — рече тя.
Тя се покатери на леглото и го дари с гореща и влажна целувка, която разтърси тялото му. Алекса спря за миг и се наслади на стегнатите му твърди зърна. После се спусна надолу към корема и завъртя езика си около пъпа му.
— Алекса, какво, за Бога… — Думите застинаха на устните му, защото в този миг тя сключи пръсти около твърдия жезъл на мъжката му сила и езикът й се плъзна по него.
Тя долови дълбокия стон, който се изтръгна от гърдите му, когато започна да го гали. Хълбоците му потрепериха. След онази нощ в библиотеката Алекса не спираше да си мисли дали и тя не можеше да му достави удоволствие по същия начин. А тази вечер точно това искаше най-много.
И двамата знаеха, че все още не бяха в безопасност. Ако, не дай Боже, се случеше нещо и ги хванеха или разстреляха, тя искаше да отнесе със себе си във вечността спомена за тези мигове.
Тя прокара език по дължината му и после го пое дълбоко в устата си. Щом опита мъжкия привкус на мускус, Алекса усети влагата между краката си.
— Мили Боже — прошепна Деймиън с дрезгав глас. — Не мога… няма да мога… Алекса, не издържам повече.
Тя обаче не помръдна. Искаше да го докара до екстаз, да му достави удоволствие без болка, да му покаже колко силно го обичаше по един незабравим начин. Щом се наведе над него и се опря на ръце и колене, той леко се извъртя, подпря глава на една възглавница, пъхна се под бедрата й и леко ги разтвори.
— Тази игра е за двама — каза той, преди да целуне меката й плът.
О, Боже, но какво правеше той? Тя разгада намеренията му в мига, в който я сграбчи за бедрата и устните му докоснаха пулсиращата розова пъпка в недрата й. Алекса издаде лек вик при невероятните усещания, които разпалваше в нея. Тя се опита да поднови усилията си и да го доведе докрай, опита се да забрави онези безсрамни неща, които той вършеше. Тя се стремеше да овладее тялото си. Когато обаче езикът му нежно се раздвижи, а пръстите му я погалиха и се плъзнаха вътре в нея, сякаш не кръв, а лава потече във вените й. Огнени езици се стрелкаха по кожата й, а отвътре хиляди нажежени иглички я пробождаха.
— Деймиън! О, Господи!
Тя изви гръб като котка, отдавайки се на сладките тръпки, които обливаха тялото й. Алекса не можеше да помръдне, тя сякаш се издигаше нагоре, понесена от луда вихрушка. Когато свърши, се почувства отпаднала. Обърна се и го целуна.
— Не го предвиждах точно така. Сега е твой ред.
— Но…
— Обещай ми, че няма да мърдаш. Не искам да те болят ребрата.
Тя го целуна, той й отвърна по същия начин, но много по-страстно и тя отново потрепери. Алекса си наложи да се овладее, седна отгоре му и бавно го пое в себе си. Деймиън изхриптя, но не помръдна.
Усети как мускулите му се напрегнаха и тялото му потрепери под бедрата й. Той не сваляше очи от нея и в тях прозираше неустоим копнеж.
Тя се приведе и ускори темпото.
— Алекса… любов моя — промълви той. Деймиън стисна зъби и присви очи, усещайки нов прилив на напрежение. Той забрави обещанието си и я тласна нагоре. Болката обаче все още не го бе напуснала.
Алекса застина моментално.
— За Бога, не спирай!
— Но теб те боли. Знаех си, че не трябва…
— Тази болка е много по-силна от другата, в ребрата.
Тя се усмихна и отново започна да се движи.
Алекса не очакваше, че ще изживее удоволствието с такава сила още веднъж, но то просто разцепи тялото й като светкавица и двамата потънаха в екстаз.
Отмаляла и удовлетворена, тя се сгуши в него и скоро заспа. Не след дълго Деймиън я хвана за рамото и леко я разтърси.
— Какво има? — промърмори тя и се изправи в леглото. Щом видя разтревоженото му лице, сърцето й се разтуптя лудо.
— Войници. Един полк от Наполеоновите пехотинци е влязъл в града. Претърсват всички странноприемници и кръчми. Трябва да се махаме.
— О, Боже…
Без да каже нищо повече, Алекса се измъкна от леглото и навлече дрехите си. Набързо сплете косата си на плитка, нахлузи обувките и грабна пелерината си. Деймиън я метна на раменете й, когато излязоха от стаята.
Отвън в коридора ги чакаше Жозеф. Той бе набит, с черна коса и леко нахлупена шапка.
— С колко време разполагаме? — попита го Алекса.
— С не много, страхувам се. Каруцата ни чака в уличката.