— Трябва да вървя — повтори Алекса, като едва си поемаше дъх. Тя отстъпи към вратата с широко отворени от уплаха очи.
— Остани! — той се наведе да я целуне отново, но тя ловко се отдръпна.
— Не мога — рече тя отчаяно и пипнешком потърси дръжката на вратата зад гърба си.
Решителният момент настъпи. Деймиън не предполагаше, че тя има толкова силна воля. Въпреки че го желаеше, не бе готова да му се отдаде. Той се усмихна едва забележимо. Отдавна не бе срещал жена, която да устои на чара му. Тя бе по-смела и по-страстна от повечето негови познати. И все пак той не мислеше да се отказва.
Притисна гърба й до вратата и когато тя някак си успя да я отвори, той я затръшна.
— Но какво правите?
Не беше я излъгал, нямаше никакво намерение да я насилва. Просто трябваше да я задържи още малко. Това бе скритият му коз — да си поиграе с нея и да я съблазни, както винаги правеше с жените.
— Предполагам, че брат ти е в имението „Стоунлей“.
Смяната на темата я свари неподготвена.
— Да, Рейни е там, но какво…
— Първата ми работа утре ще е да го посетя.
Тя се стъписа за момент, с пребледняло от ужас лице, и впи поглед в него. Красивите й устни леко се разтвориха, но останаха безмълвни.
— Не говорите сериозно, нали?
— Мила моя, страхувам се, че съм напълно сериозен.
— Но, аз… аз си помислих, тоест… искам да кажа, че споделеното тази вечер е от значение за вас. То е повече от достатъчно обезщетение за неразумните ми залагания. Ако ли не, както вече ви казах, аз съм готова да си изплатя дълга веднага щом получа наследството си.
— Скъпа, трябва вече да си наясно, че не съм и никога няма да бъда джентълмен. Що се отнася до 90-те хиляди лири, можеш да си сигурна, че за тази солидна сума очаквам нещо повече от една целувка.
Страните й почервеняха от гняв и стомахът й се сви при мисълта, че я бе измамил.
— Вие сте мръсник, лорд Фелън.
— Точно това не съм, госпожице Гарик.
— Да не очаквате от мен да…
— Именно — каза той.
Едва изрекъл това, Деймиън се замисли за пореден път дали постъпва правилно с нея. Тя изобщо не отговаряше на първоначалната му представа. Алекса бе толкова сладка, жизнерадостна и чаровна. Притежаваше красотата на зряла жена, но с невинността си можеше да трогне и най-големия женкар.
За момент му се прииска да бъде мъжът, който тя бе очаквала да срещне. Щеше му се да беше просто тайнствен непознат, привлечен от една красавица, готов на всичко за нея. В следващия миг се сети за брат си — жаден за живот младеж, който я бе обичал и й бе вярвал и който, отчаян от нейния отказ, бе опрял дулото в главата си. Той си представи Питър, потънал в локва кръв, и все още димящия револвер.
— Още една целувка може би ще свърши работа — рече той с насмешка. — Ако си малко по-усърдна, може и да ме убедиш да забравя за дълга ти.
Деймиън се протегна и я хвана за китката, дръпна я грубо към себе си и впи устни в нейните. Тя упорстваше и се виеше в прегръдките му. Изведнъж се освободи, отстъпи леко и му удари плесница.
Алекса дишаше тежко и го гледаше недоумяващо. Въпреки че на лицето му се изписа горчива усмивка, той усети тръпката между краката си. Графът хвърли бърз поглед към часовника над камината. Дойде ред и на последния му коз. Надяваше се интуицията да не му изневери.
— Вратата е там, Алекса. Щом думите ти значат толкова малко, защо просто не си тръгнеш? Иди си вкъщи при батко и го помоли да те измъкне от поредната ти каша. Той ще ти се поскара малко, но какво толкова? Това не е висока цена, за да запазиш достойнството си.
От ярост лицето й стана безизразно като от камък. До този момент, както и при играта на карти, печелеше все той, но не и тази последна ръка.
— Дойдох, за да си взема чека — каза тя. — Какво очаквате да направя?
Най-сетне. Наградата, която толкова дълго бе чакал, сега стоеше пред него с цялото си ослепително великолепие. Просто трябваше да си я вземе.
— Ами, за начало защо не разпуснеш косата си. Копнея за нея, откакто те видях за първи път в операта.
Меките й сочни устни пребледняха. Зелените й очи хвърляха искри и всеки нерв от тялото й потрепваше от ярост. С резки движения извади фибите и те се разпиляха по пода. После тръсна глава и гъстата й тъмночервена коса се спусна нежно по раменете й. На светлината от свещта тя падаше на златисточервени вълни и Деймиън усети прилив на желание в слабините си.
— Съблечи се. Време е да разбера дали си струваше усилията.
Алекса прехапа устни. Той се усъмни дали ще има тази смелост. Опитът му да я прелъсти се бе провалил, но все пак можеше да доведе плана си до успешен край, ако я задържеше още малко.
— Приятно ли ви е да унижавате жените, лорд Фелън? Може би изпитвате някакво извратено удоволствие?