— Искам те в леглото си, Алекса. Още като дойде, знаеше, че нищо друго не ме интересува. Ти ми даде дума и аз ти повярвах. Очаквам да изпълниш обещанието си.
Около пълните й с ярост очи се появи още един кръг. Цялата трепереше, но не от страх, а от гняв. Заповедите му я изкараха от равновесие, но не смяташе да му позволи да я надхитри.
Алекса изви ръце зад гърба си, разкопча няколко копчета от роклята си, а други откъсна, но все още стоеше облечена.
Деймиън пристъпи напред, отмести треперещите й ръце и се справи с останалите копчета. Роклята се плъзна по тялото й и се свлече на пода. Сякаш бе стъпила сред голяма купчина есенни листа.
Тя прекрачи надиплената си рокля и я подритна настрани. Не носеше корсет. Една прозрачна бяла риза я покриваше от раменете до коленете, но не можеше да скрие изящната извивка на чувствената й гръд, нито съблазнителните тъмни кръгове около зърната й.
— Да продължавам ли, лорд Фелън? Или това е достатъчно за перверзните ви желания?
— Ако наистина искаш да ми доставиш удоволствие, то това е само началото… но… може би се страхуваш да не ме разочароваш?
Алекса го изруга наум. С яростен замах тя съблече ризата си презглава и червеникавата й коса се люшна тежко. С изключение на оскъдното й копринено бельо тя стоеше съвсем гола пред него.
Дъхът му спря. Тя бе по-красива, отколкото очакваше. Имаше кожа, гладка като кадифе, стегнати, закръглени гърди, с розови ореоли около нежно набъбналите й зърна. Бедрата й бяха стройни, а глезените — добре оформени и тънки.
Погледът му се плъзна към тънкия й кръст, който можеше да обхване с длани, нагоре към крехките й изящни рамене и лебедовата й шия. Докато я наблюдаваше Деймиън, отново почувства приятното стягане в слабините и кръвта му закипя от страст. След това очите му се спряха на лицето й и той се вцепени. Дълго сподавяната въздишка се изтръгна шумно от гърдите му.
Въпреки че го гледаше дръзко, долната й устна трепереше и сълзи се спускаха по бузите й. Тънки струйки се стичаха към брадичката й.
— Никога не ще забравя нощта, когато те видях за първи път — промълви тя. — Ти бе толкова хубав… като черен ангел слязъл от небесата. Не беше като останалите, беше дързък, тайнствен, привлекателен, но и много нежен. Харесах те от самото начало, не го отричам. Никой друг мъж не ме е очаровал така.
Деймиън не каза нищо.
— Никога няма да разбереш, колко силно желаех да дойда тази вечер. С риск да загубя честта си и всичко, което ми е скъпо, аз трябваше да дойда. Дълбоко в себе си вярвах, че между нас има нещо. Знаех, че дори да трябваше да легна с теб, това щеше да е най-прекрасното, най-вълнуващото нещо в живота ми — рече тя и сълзи се търкулнаха по бузите й. — Каква глупачка съм била!
Тялото му се разтърси. Всеки негов мускул се бе стегнал и устата му така бе пресъхнала, че не можеше да говори.
Тя се засмя, но гласът й прозвуча остро и болезнено.
— Искам да знаете, лорд Фелън, че ако ме отведете сега в леглото си, единственото нещо, което ще изпитам, е омраза.
Самообладанието му рухна. Той я наблюдаваше, разкъсван от противоречиви чувства: желание и угризение, гняв към самия себе си и безумна ярост към нея, както и едно странно усещане, което не можеше да определи. В този миг той се приближи и я сграбчи.
— Омраза значи? Я да видим! — закани се той и я целуна страстно, силно, свирепо. Кръвта забушува в слабините му и желанието да я обладае стана неустоимо.
Отначало Алекса се съпротивляваше, блъскаше с ръце гърдите му и се извиваше в прегръдките му. Той усети влажните й бузи и неволно смекчи целувката. Вече не искаше да й причинява болка, а само да я накара да му отвърне и да вкуси отново от сладостта й.
Той почувства как гневът й се превръща в страст, яростта — в копнеж.
Тя се приближи към него, топлите й устни потрепнаха, леко се разтвориха и поеха езика му. Лек стон се изтръгна от гърдите му, целият се разтрепери. Слабините му натежаваха все повече. Той щеше да я грабне и да я отнесе в леглото, ако не бе издала онзи жален звук — тих, но болезнен, като писък на ранена птица. Това бе сърцераздирателният, трогателен вопъл, с който девицата се отдаваше, и Деймиън се почувства сразен.
Събра цялата си воля и почтеност, за да се откъсне от нея. Цяла вечност сякаш стоя така — с очи, впити в нея, и тяло, изгарящо от копнеж. Като преодоля напрежението, което все още то разтърсваше, той се обърна и прекоси стаята. Вдигна роклята от земята и я хвърли към Алекса.
— Облечи се.
Тя се вкопчи в нея като в параван, зелените й очи го наблюдаваха широко отворени и неуверени, устните й бяха като тъмночервена роза, леко подути от целувката.