— Преди да съм размислил.
Като се насили да извърне поглед, той отиде до бюфета и си наля коняк. Никога преди не му се бе налагало да пие по два.
Глава четвърта
С треперещи ръце Алекса нахлузи ризата, а след това и златистата си рокля. Безуспешно се опитваше да я закопчае и едва сдържаше сълзите си. Огромна буца бе заседнала в гърлото й. Чувстваше се огорчена и неуверена. Не смееше да погледне към Деймиън от ужас какво можеше да види. Не можеше да разбере защо бе загубила самообладание и бе отвърнала на целувката му.
Тя не усети тихите му стъпки по дебелия килим, но когато я докосна, цялата изтръпна. После събра всички сили в очакване на следващата битка, но, изглежда, всичко бе свършило. Неочаквано ръцете му отместиха нейните и я хванаха през кръста. С неподозирана лекота и сръчност той закопча роклята й. След това отстъпи назад.
— Мисля, че това е твое — каза той и й подаде къс хартия.
Алекса едва преглътна и протегна неуверено ръце към чека.
— Благодаря — рече тя сковано и внимателно взе листчето. Ето че отново я изненада. Тя бе напълно сигурна, че графът нямаше да се откаже от парите и щеше да си ги прибере до последното пени. За кой ли път бе изумена от постъпката му.
Деймиън взе златистата й пелерина и я загърна с нея.
— Нямаме време. Трябва да тръгваме — каза той. Тя отдавна трябваше да си е тръгнала.
Всичко бе измама, някаква подла игра, и той се бе справил блестящо. Цяла вечер я омайваше и се преструваше, че имат общи интереси, че се възхищава от нейната ерудираност и прозорливост. Неведнъж тя бе уловила онзи поглед, изразяващ самота или копнеж. Чудеше се дали това бе преструвка, или не. Може би този поглед бе единственото истинско нещо в невероятната призрачна нощ.
— Готова ли си?
— Да — отвърна тя с усилие.
Той отново обгърна кръста й и я поведе към стълбите. Алекса искаше да се отскубне, но не бе уверена, че ще се задържи на краката си. От всичко на света най-много искаше да се махне оттук и да се върне у дома, в „Марден“.
Независимо от възраженията на Рейни, тя щеше да го накара да я отведе обратно там.
Деймиън хвърли последен поглед към часовника си. Един и половина. Нямаха много време. Лорд Бийчкрофт и любовницата му, актрисата, никога не идваха преди два. Театър „Роял“ затваряше в един и половина, а лорд Бийчкрофт бе колкото похотлив, толкова и точен. Според първоначалния план на Деймиън двамата с Алекса трябваше да го срещнат случайно някъде призори, след като се бяха насладили на нощта. Сега обаче плановете му се бяха променили.
Той нахлузи качулката на пелерината върху главата й, за да скрие огнената й коса, и тръгнаха по стълбите. Долу кръчмата бе полупразна. Имаше няколко клиенти, повечето от които пътници, докато стаите на горния етаж бяха заети от млади богаташи с любовниците си. Странноприемницата имаше славата на място за тайни любовни срещи на хора от висшето общество, но Алекса естествено не подозираше за това.
Те бързо слязоха и се отправиха към тежката дъбова врата, която в този момент рязко се отвори и отвън нахлу силен вятър.
— Ще има буря — рече един мъж с прошарена брада, който влезе, подръка с някаква дребна дама, наметната с пелерина.
По дяволите! Лорд Бийчкрофт от седмици не бе подранявал така. Деймиън бе платил не малка сума на прислужницата, за да му каже кога идва и си отива лордът.
Бийчкрофт се усмихна, докато се разминаваха.
— Добър вечер, скъпа Алекса. Винаги е удоволствие да ви видя… но никога не съм предполагал, че пътищата ни ще се пресекат на… такова място.
Деймиън застина. Алекса се опитваше да намести качулката, която вятърът бе свалил.
— Лорд… Бийчкрофт… аз тъкмо, тоест ние тъкмо…
Той й се усмихна съзаклятнически.
— Не се притеснявайте, скъпа. Аз съм самата дискретност.
„Дискретен колкото «Морнинг Пост»“ — изстена Деймиън наум. Именно заради това той бе избрал тази странноприемница и толкова внимателно бе изчислил времето. Бъбривата уста на лорд Бийчкрофт бе разковничето, но само на първоначалния му план.
Мъжът се обърна към Деймиън. Той носеше по-ниската титла „барон“ и винаги се стремеше към по-висок сан, затова никога не пропускаше да разбуни слуховете сред обществения елит.
— Бих ви посъветвал да сте по-внимателен, лорд Фелън. Репутацията на една дама е изключително ценна.
Деймиън с усилие се усмихна.
— Тук няма нищо непочтено. Дамата попадна тук съвсем случайно. Тя бе тръгнала към „Стоунлей“, когато изведнъж каретата й се счупи. Така че тя остана само колкото кочияшът да я поправи.