— Рейни, умолявам те! Обичам те! Татко и Кристофър вече ги няма, не искам да загубя и теб.
— Не аз, а Фелън ще умре. Бъди сигурна. Никой друг не го заслужава повече от него.
Алекса пак се извърна към графа.
— Не искам нито един от вас да умре — прошепна тя и за кой ли път тази вечер, отново го изненада.
Деймиън все още усещаше сладостта на целувките й и аромата на люляковия й парфюм. Все още помнеше погледа й там, до малката масичка в стаята. Замисли се над дръзките й думи, които отекнаха право в сърцето му.
Той се втренчи в Рейни.
— Зная колко силно желаете моята смърт, но има начин да уредим нещата.
— Нима?! — рече с насмешка виконтът. — И как по-точно?
— Можете да ми позволите да изляза с чест от положението, като ми дадете сестра си за жена.
— Какво! — изхлипа Алекса.
— Вие сте луд — отсече Стоунлей.
„Не чак толкова“ — помисли си Деймиън. Рано или късно щеше да я има в леглото си, а в най-добрия случай и с парите й. Замъкът му се рушеше и въпреки че не беше беден, не можеше да си позволи да го ремонтира както трябва. Кой друг можеше да плати за това, ако не Алекса Гарик, жената, унищожила брат му? Освен това красивото й тяло щеше да му достави истинска наслада, така че какво по-сладко отмъщение от това.
— Аз бих казал, че предложението ми е разумно. Може да не съм най-подходящият кандидат в Англия, но все пак съм граф. Един брак ще затвори устата на клюкарите и ще спаси честта на Алекса. А и сестра ви не би дошла тук, ако не изпитваше нещо към мен. Не съм ли прав, скъпа?
Тя побесня от гняв, но графът я спря с поглед.
— Знам, че си разстроена, Алекса. Единственото нещо, което искам, е да ме изслушаш — каза той и се обърна към брат й. — Бих искал да остана за малко насаме със сестра ви.
Стоунлей го погледна с недоверие.
— Няма нищо, Рейни. Лорд Фелън няма да ми стори нищо.
Виконтът тръсна нервно глава и Деймиън отведе Алекса настрани. Тя вирна глава и го попита:
— Каква игра играете сега?
— Смъртоносна — отвърна Фелън. — На живот и смърт — заяви той и след като й даде малко време да осмисли думите му, продължи: — Аз съм много добър стрелец, Алекса. Ако се съглася на този дуел, брат ти може да умре.
Тя го погледна надменно:
— Може би се страхувате. Може би вие ще умрете, а?
— Може би… Въпросът е дали ти желаеш да поемеш този риск.
Тя сведе очи към копринените си пантофки. Върховете им бяха подгизнали и той се притесни, че може да се простуди.
— Рейни има прекрасна съпруга и дете. Не искам той да пострада. Не искам те да пострадат.
— Тогава се омъжи за мен. Друг изход няма.
Устната й потрепери и тя се взря в него.
— Това не е решение. Вие сте най-долен развратник, лъжец, а може би и мошеник. Що за живот ще бъде, ако се омъжа за вас?
— Не съм от онези, които обещават. Единственото, което мога да гарантирам, е, че ще спася репутацията ти и че ще станеш графиня. Като моя съпруга аз ще те закрилям и никога няма да се отнасям зле с теб. Ако не се омъжиш за мен, то утре преди разсъмване брат ти ще е мъртъв.
— Искаш парите ми, нали? От самото начало само това преследваш.
— Не отричам, че да се ожениш за богата наследница е доста примамливо. Истината обаче е, че не искам да умра, нито пък да убивам. Освен това женитбата е най-правилният ход, който мога да извърша. Все пак джентълменът, който те посрами, бях аз.
— Джентълмен! Ти си дявол, предрешен като такъв. — Алекса го изгледа от главата до петите и устната й потрепери от ярост. — Е, добре. Ако Рейни е непреклонен за дуела, ще се омъжа за теб, но това ще бъде брак по сметка.
— О, не. Или ще бъдеш моя истинска съпруга, или ще приема предизвикателството на брат ти — рече Деймиън и махна небрежно с ръка. — Кой знае, може да ти излезе късметът и аз да падна мъртъв. Тогава…
— Има един проблем, за който не си помислил.
— Какъв?
— Дори и да приема, брат ми няма да се съгласи на подобен брак.
— Напротив! Стига да го убедиш, че ме обичаш.
— Аз да те обичам!
— Всички знаят, че е луд по жена си, така че ако му кажеш, че си влюбена в мен, той ще се примири.
— Не съм чак толкова добра актриса.
— Помисли, ще спасиш един живот.
— Като заплатя с моя.
Деймиън трепна. Права беше. Тя щеше да бъде нещастна с него. Той щеше да я обладае и после да я изостави. Изобщо не го бе грижа за нея. Всичко, което искаше, бяха парите й и сладкото й телце. Чувствата, които събуждаше в него, както и угризенията, които отдавна смяташе за отминали, не значеха нищо. Въобще не го интересуваше, не можеше да си го позволи.
— Алекс! — отекна властният глас на виконта.