— Ето виждате ли, значи и за мен има надежда.
Алекса не отвърна, само го измери с поглед изпод гъстите си черни мигли.
— Наистина трябва да вървя — рече тя и пристъпи.
— Ще дойдете ли на соарето у лейди Бингам в събота?
Тя спря, без да се обръща. Под светлината на фенерите червеникавата й лъскава коса блестеше като ярък пламък.
— Ще дойда — каза тя и си тръгна.
Деймиън се усмихна в мрака и стисна юмруци. Колко бързо успяваше да разпали мъжката страст. Той усети познатата тръпка в слабините си. Половината лондонски младоци бяха искали ръката й, но тя им бе отказала. За нея това беше забавление — първо ги увличаше, после флиртуваше с тях, като сменяше един след друг сляпо влюбените нещастници.
— Алекса! Търсихме те навсякъде. Къде беше, за Бога?
Лейди Джейн Торнхил — дребничко, кръглолико 22-годишно момиче се приближи към нея. Тя носеше рокля от бледосиня коприна, украсена със златна бродерия. Джейн беше дъщеря на дука на Дендридж и най-добрата приятелка на Алекса.
— Излязох за малко на терасата — каза Алекса и докосна копчето на дългата си бяла ръкавица. — Тук, вътре, е толкова горещо.
— На терасата ли? Нали не си забравила за лорд Пери? Вярвай ми, той е най-добрата партия за теб… и е толкова красив…
— Лорд Пери? О, да… Съжалявам Джейн, но както ти казах, тук е толкова горещо.
Джейн я погледна лукаво с топлите си кафяви очи и забеляза руменината по бузите й. Тя се обърна към терасата точно в момента, когато лорд Фелън влизаше.
— Мили Боже, Алекса, надявам се, че не си била навън с него.
Алекса сви рамене.
— Просто си поговорихме, нищо повече.
— Но той, той… Та вие дори не сте официално представени един на друг!
— Не, не сме и сигурно никога няма да бъдем.
— Имаш право. Брат ти ще побеснее, ако разбере, че този се навърта около теб.
— Не разбирам какво толкова ви плаши в него? Толкова много мъже имат връзки с чужди жени.
— Но не са много онези, които са убили в дуел трима ревниви съпрузи.
— И брат ми е участвал в дуели. За никого не е тайна, че Рейни ходеше с лейди Кемпден.
— Да, но Рейни е вече друг, а лорд Фелън не е и вероятно никога няма да бъде.
— Не си спомням да съм го виждала преди — каза Алекса, като си играеше с един кичур от косата си.
— През последните години той беше извън страната. Някъде в Италия или може би в Испания. Във всеки случай той не пасва на обществото, а и то не е за него.
— Защо тогава е тук?
— Не знам.
Лорд Фелън се отправи към входната врата с походка, от която се излъчваше сила и грациозност, привличайки погледите на останалите. Той беше по-висок от повечето присъстващи мъже, слаб, но с широки рамене, с вълниста черна коса и тъмна кожа, с високи, изпъкнали скули и невероятно ярки сини очи. Накратко — един от най-красивите мъже, които Алекса бе виждала.
— Прилича ли ти на зестрогонец? — попита тя, като не желаеше да получи отговор. Тя все още беше неомъжена и една от най-богатите наследници в Лондон.
— Честно казано не. Чувала съм, че богатството му е понамаляло, но не може да се каже, че е беден. Освен това не е обявен за женитба. Ако беше, поне дузина богати госпожици щяха да го вземат, въпреки славата му. Да не говорим за плеядата многообещаващи вдовици, с които обикновено си има работа.
— Какво още знаеш за него?
— Не много. Живее в някакъв мрачен стар замък, на брега на морето. По едно време плъзна слухът, че се занимавал с контрабанда. После разправяха, че симпатизирал на французите.
— На французите! — възкликна Алекса. Брат й Крис беше убит от тях и тя мразеше Наполеон и неговата безкрайна кървава война.
— Той е наполовина французин по майчина линия — каза Джейн. — На това се дължи и мургавият му чар.
Алекса въздъхна. „Развратник, контрабандист, а може би и нещо по-лошо. Все недостатъци.“ При тази мисъл тя се намръщи — не можеше да разбере какво толкова намира в него. След това отдавна забравена усмивка грейна на устните й.
— И все пак той е невероятно красив, а очите му са сини като небе след буря.
— Да, и също толкова непроницаеми. Можеш да си напълно сигурна, че този човек носи само нещастие.
Алекса безразлично сви рамене, но вече броеше дните до следващата събота.
Докато за нея седмицата мина бавно, то за лейди Джейн Торнхил тя просто отлетя. Ето че бяха у лейди Бингам. Джейн стоеше до една дълга маса с бяла покривка, върху която имаше купа за пунш и сребърни свещници. Тя наблюдаваше своята приятелка, която идваше към нея, хванала подръка красивия лорд Пери. Алекса се усмихваше и се държеше учтиво, но бе все така отегчена, както от началото на сезона.