Искаше й се да го мрази, да го презира заради измамата, с която бе постигнал целта си, но дълбоко в себе си съзнаваше, че напълно заслужаваше присъдата, която й бе отредил. Тя бе сигурна, че цял живот щеше да плаща за греха си, че я чакаха безкрайни дни на разкаяние за смъртта на Питър — приятеля й, когото така безсрамно бе предала.
И все пак не бе напълно уверена в това.
За пореден път Деймиън Фелън я бе изненадал. След разговора за брат му във файтона той вече я гледаше различно. Остротата на лицето му се бе стопила, както и суровият му проницателен поглед, който я съпътстваше от онази фатална нощ в „Раковината“. Тя бе признала вината си за смъртта на Питър и той би трябвало да бъде още по-твърд в стремежа си да постигне възмездие. Вместо това очите му излъчваха топлина и загриженост.
Алекса не бе сигурна в това.
Глава шеста
— Ама, че свежо парче, а?
Пияният търговец хвърли поглед към приятеля си от другата страна на грубата дървена маса в кръчмата.
— Коя по-точно? Оная русичката с големите цици или червенокосата?
— Малката руса въртиопашка, бе. Прилича ми на една проститутка от Лондон. Леле… Стяга ми се само като си помисля как ще я гушна. Ръцете ми изгарят от желание да пипнат тая госпожичка.
— Ами, айде де! — подкани го Дарби Остуд. — И двамцата ги видяхме, нали? Взеха стаите на кръчмаря. Тая русата е слугинчето. Обзалагам се на два пенса, че ще се радва да се търкулне с теб в леглото.
Фъргюс О’Кланахан се изкиска.
— Ама той, господарят, няма да ни се зарадва много, ако се набутаме там горе.
— Стига, бе! Той отде ще разбере? Русичката, да не би да спи с него и с госпожата, я! Тя ще нанка в отделна стая. Тръгвай, Фъргюс! Кой предложи, той заложи. Хайде, че гащите ми ще се пръснат.
Фъргюс се олюля и почеса брадата си.
— Уф, не знам, Дарби. Като се сетя колко пъти съм го отнасял заради теб, щото твоите планове са все идеални.
— Стига си дрънкал. Къде отиде приключенският ти дух, а? Я си спомни кога за последен път си се изпотил с някоя!
Фъргюс усети прилив на топлина в слабините си. По дяволите, така си беше! Топките страшно го боляха, откак срещна онова момиче. Трябваше да направи нещо, инак щяха да се пръснат. Той се оригна силно и се обърна към приятеля си:
— Добре де, проклетнико. Я да видим к’во още ще ни кажеш. Гледай обаче да си струва усилията.
— Кога съм те прекарвал, друже мой?
Фъргюс изломоти някаква псувня. Не искаше да си спомня колко пъти тоя празноглавец го бе забърквал в разни каши.
Алекса спеше дълбоко, дори твърде дълбоко. Тя изобщо не чу приглушения звук от влаченето на ботуши по килима, нито строполясването на таблата с пая, нито смотолевените ругатни на мъжете, които се дотътриха в стаята. Тя не се събуди и от дрезгавия шепот на мъжа, който отпусна туловището си върху нея. Не усети и дъхът му по бузата си, докато я отвиваше.
— Майната му! — изтърси той. — Това е червенокосата.
— Исусе! Ами къде ще да е проклетият граф? Така й се блещеше насреща, та помислих, че цяла нощ ще я яха — рече той и изпсува просташки. — Където и да е, едно е сигурно — не е тука.
— Русичката трябва да спи другаде. Рипай, Дарби. Да разкараме задниците си от тука.
Но вече бе късно. Алекса отвори очи и се втренчи в мъжа, който бе седнал отгоре й върху завивките. Това не бе лордът, когото все пак очакваше, а пияният амбулантен търговец, когото бе видяла долу в кръчмата.
Силен писък се изтръгна от гърлото й, преди той да й запуши устата.
— Майната му! — изрева той.
— Тръгвай бе, Дарби!
Пияният не знаеше какво да прави. Алекса използва момента и го ухапа по ръката. Той изквича от болка и я пусна. Тя отново изкрещя точно когато графът връхлетя в стаята.
— Алекса, какво, за Бога…?
Той видя изплашения й поглед в мига, в който зърна и двамата мъже. Очите му блеснаха като на звяр. „Когато сатаната е разярен, сигурно изглежда така“ — помисли си Алекса и потрепери. Тя не откъсваше поглед от суровото му лице. Деймиън изруга бясно, сграбчи първия за ризата и го вдигна във въздуха. После така го цапардоса, че онзи полетя назад, сгромоляса се сред разни маси и лампи, преобърна един отрупан с дрехи стол и се строполи в безсъзнание на килима.
Другият изпълзя неуверено от леглото и се стрелна към вратата.
— Никъде няма да ходиш! — Фелън го хвана за палтото и го изтегли навътре. — Поне засега.
Той завъртя шишкото и така го удари по зъбите, че го запрати в ъгъла. Отстъпвайки, търговецът се препъна в тялото на поваления си другар и се изтърси до него. Графът го вдигна и го удари пак, като му размаза носа, от който захвърчаха пръски кръв.