Тя се бе върнала в Лондон от „Марден“, недалеч от имението на бащата на Джейн в Дендридж, където двете се бяха запознали. Сега, по време на сезона на светските събирания, Алекса живееше с брат си и неговата съпруга в къщата им в Хампстед Хийт. Те настояваха тя да се върне в Лондон тази година с надеждата, че ще си намери подходящ съпруг. Ако не беше трагедията с Питър, Джейн бе сигурна, че лорд Стоунлей отдавна щеше да принуди сестра си да се върне.
Вместо това през последните две години той прояви снизхождение към нея и й позволи да се усамоти в имението „Марден“, защото знаеше колко дълбоко тя преживява смъртта на младия си приятел.
Алекса най-сетне се бе завърнала в обществото и интересът към нея бе толкова голям, както при първата й поява. Тя бе все така красива, още повече сега, когато изглеждаше по-зряла, все така очарователна и сърдечна, но вътрешно се бе променила. Тя не беше вече онова безгрижно, самовлюбено девойче, което се наслаждаваше на вниманието, с което мъжете я обграждаха. Своеволието и капризите бяха останали в миналото. Алекса беше истинска жена във всички отношения, с изключение на едно. Със смъртта на приятеля си тя бе загубила и частица от себе си. Сякаш в онзи ден заедно с Питър бе угаснала и искрицата живот в нея.
Джейн искаше от нея да се държи както повечето нейни връстнички — да обръща внимание на своите ухажори и да прекарва дълги часове затруднена в избора си. Тя обаче не се интересуваше от тях.
— Те са просто момчета — бе казала Алекса веднъж. — Искам мъж, който да накара сърцето ми да забие лудо. Искам човек, с когото да мога да разговарям. Аз търся истински мъж и няма да се примиря с нищо друго.
Тогава тази откровеност предизвика смях у Джейн. Като истинска приятелка тя винаги я разбираше, още повече, че и двете бяха загубили рано майките си. Алекса дълго време бе живяла с баща си и с двамата си по-големи братя и не беше чудно, че харесваше по-зрели мъже. За съжаление тя оставаше безразлична към тези, които я ухажваха, с изключение на лорд Фелън. От всички мъже приятелката й бе избрала най-неподходящия. Наистина неговата тайнственост беше привлекателна, той бе избухлив. Каквото и да го привличаше у Алекса, помислите му със сигурност не бяха почтени. И все пак Джейн не беше чувала той умишлено да е прелъстил някоя девойка. Не бе така богат, като нея, така че дори помежду им да пламнеше луда любов, виконтът не би одобрил евентуален брак. И все пак очите на Алекса отдавна не бяха блестели с такъв пламък.
Под трептящите светлини на кристалния полилей Джейн наблюдаваше приятелката си, която грациозно се движеше между модно облечената тълпа. Неизменната й усмивка успяваше да заблуди всички, освен нея. Може би лорд Фелън щеше да бъде добра партия за Алекса, може би той отново щеше да разпали желанието й за живот, може би все пак си заслужаваше рискът.
Лейди Джейн се усмихна — няма нищо страшно, стига Алекса да внимава. Тя се обърна към вратата, водеща към градината. Очарователният лорд Фелън още не бе пристигнал, но за нея нямаше съмнение, че скоро щеше да дойде. Какво толкова щеше да стане, ако Алекса пофлиртуваше малко с него, ако дори го целунеше? Тя винаги се бе справяла с мъжете, може би беше време да срещне някой, който да разколебае нейната самоувереност. Може би, мислеше си тя, но не бе напълно сигурна.
Алекса усещаше, че той е тук и я наблюдава. Тя се опитваше да скрие притеснението си, като отвръщаше със смях на думите на нейния събеседник — светлокосия и леко закръглен адмирал лорд Коли. Адмиралът поне за десети път разказваше за войната и за победата си при Трафалгар. Тя изобщо не чуваше монотонния му гъгнещ глас и с крайчеца на окото си забеляза пристигането на графа. Сърцето й биеше лудо, докато се наслаждаваше на лекотата в неговите движения. Лорд Фелън притежаваше една вродена самоувереност, която на мнозина липсваше. Той се насочи към градината, като се спираше тук-там, за да размени някоя и друга дума.
„Докога ли ще чака? — чудеше се тя, защото не желаеше първа да го заговори. — Сигурно няма да е скоро“ заключи Алекса, докато времето минаваше. Явно графът бе много търпелив човек.
Тя се приближи към него веднага след вечеря, доволна, че Рейни и Джоселин си бяха тръгнали, отегчени от вечерта. Радваше се, че брат й й бе позволил да прекара седмицата с Джейн.
— Говорил съм с дука — бе казал той с нежна усмивка.
Джоселин стоеше до него — тя стройна и елегантна, той едър и силен.
— Негово благородие още няма да си тръгва — ти и Джейн можете да останете с него. Дръж се прилично и приятно прекарване! В понеделник ще изпратя карета да те вземе.
Брат й имаше гъста, тъмна коса и красиви, силни черти и с мъжкия си чар бе пожънал доста успехи сред жените.