— Това не променя нещата.
— Приемете го като изпитание — рече неохотно той и въздъхна. Потърка бузата си и продължи: — Ако това е някакво успокоение, вие се справихте блестящо.
Алекса не каза нищо. Самата тя често бе поставяла на изпитания своите ухажори, но те всички се бяха провалили.
— Трябва да се прибирам — рече тя и се запъти към къщата.
Сърцето й все още биеше необуздано и тя вървеше с несигурна стъпка. Деймиън я настигна с две крачки.
— Не бягайте от мен. Обещавам, че това няма да се повтори… поне докато сама не го пожелаете.
Алекса се извърна и улови с поглед лунните отблясъци по лицето му.
— Нищо не разбирам. Защо просто не ми кажете какво искате от мен?
Мълчанието му трая цяла вечност.
— Честно казано, и аз самият не знам.
Това чувство й беше познато — тя също не бе наясно какво искаше от него.
— Кога ще мога да ви видя? — попита той и очите му придобиха тъмносин оттенък.
„Кажи му, че не можеш, че няма да го видиш никога! Кажи му, че това е лудо, сляпо увлечение и не те интересува повече!“
— Лейди Джейн Торнхил дава малък прием тази сряда. Ако желаете, можете да дойдете…
— Ами брат ви?
— Рейни и жена му имат други планове за тогава.
Деймиън й хвърли една бърза и подкупваща усмивка, хвана ръката й и я поднесе към устните си. Тя усети топлия му дъх през ръкавицата и тръпки я полазиха.
Алекса се обърна, лицето й отново поруменя, а сърцето й сякаш щеше да изхвръкне. Докато бързаше обратно към къщата, тя усещаше изгарящия му поглед.
— Ти си го поканила тук!? — възкликна недоумяващо Джейн. — Баща ми ще се ядоса.
Двете с Алекса току-що се бяха върнали в дома на дука, на площад „Гросвенър“, и бяха сменили вечерните си рокли с бели нощници.
— Баща ти ще реши, че някой друг го е поканил. Освен това Негово благородие е истински джентълмен и не би го изгонил.
— Тук имаш право.
— Трябва да разбера какво преследва. Трябва да знам дали…
— Дали какво?
— Дали наистина е толкова ужасен, както се говори. Когато го гледам, виждам в него… Не знам… Има нещо… Просто не ми се вярва, че наистина е толкова лош.
— Можеш да си сигурна. Лордът е един безскрупулен развратник и заклет ерген.
— Такъв беше и Рейни, и най-добрият му приятел, Доминик Еджмонт, маркизът на Трейвънуолд. А после и двамата се оказаха чудесни съпрузи.
— Да не смяташ онзи подлец за подходящ кандидат за брак?
— Казала ли съм подобно нещо?
— Не, но определено така ми прозвуча.
— Знам, че не го одобряваш, но не зависи от мен. Ако наистина е толкова лош, колкото мислиш, значи скоро ще го разбера и аз. Междувременно лорд Фелън си остава единственият мъж, който някога е успял да ме развълнува.
— Да си развълнувана е едно, а да му се отдадеш — друго.
— Джейн!
— Това е самата истина. Така че по-добре внимавай, мила моя.
Джейн беше по-голяма от Алекса и трудно можеше да бъде заблудена. Тя бе решила да не се омъжва — за най-голямо огорчение на баща й — като казваше, че все още не е намерила подходящия мъж. Имаше привлекателна външност, красиви форми, а и баща й бе богат и влиятелен, така че обожатели никога не й липсваха. Може би този сезон най-сетне щеше да направи своя избор.
Алекса се наведе и прегърна приятелката си.
Почти се бе съмнало, когато Деймиън се прибра в апартамента си в един от най-луксозните лондонски хотели „Клеърдън“. Ламперията от опушено дърво и дебелите персийски килими придаваха на жилището една типично мъжка атмосфера, която му напомняше за дома и смекчаваше донякъде отвращението му от претъпканите улици, врявата и вонята на града.
На влизане един лакей му отвори вратата, но Деймиън изобщо не го забеляза, погълнат от спомена за изминалата вечер. След срещата в градината той се чувстваше крайно напрегнат.
Дни наред той я бе следвал плътно по петите, бе наблюдавал всяко нейно движение и единствената му мисъл бе за наградата, която го очакваше. След тази страстна, изгаряща целувка той копнееше да бъде с жена. Затова отиде в „Коприненият жартиер“ след като плати солидна сума, задоволи инстинкта си с една красива, дребничка проститутка. Отдавна не се бе чувствал така спокоен и блажен. Сега можеше да продължи нататък.
Докато изкачваше стълбите, лека усмивка заигра по устните му. Срещата в градината бе надминала очакванията му. Целувката обаче изобщо не влизаше в плановете му. Последното нещо, което целеше, бе да стресне момичето.
Деймиън мушна ключа си в масивната месингова ключалка и усмивката му премина в горчива гримаса. От самото начало знаеше, че няма да е лесно да уплаши Алекса Гарик. Тя добре се справяше с мъжете, ловко си играеше с чувствата им и знаеше правилата на играта.