Преди да я целуне, не беше напълно сигурен, че е девствена. Треперещото й тяло издаваше, че тези чувства и копнежи й бяха непознати. Съхранената моминска чест правеше завладяването й още по-примамливо за него. Той се замисли за предстоящата им среща след няколко дни в дома на дука на Дендридж. Ако всичко вървеше добре, до края на вечерта Алекса щеше да се окаже негова длъжница. И то голяма.
Той бе открил още една нейна слабост. Госпожица Гарик обожаваше зелените маси. Обикновено брат й се намесваше и успяваше да предотврати големите залагания от нейна страна. Като се имаше предвид, че тогава Рейни щеше да отсъства и че тя бе изцяло погълната от новото си увлечение, никой не можеше да предвиди колко точно ще загуби Алекса. Тя не беше слаб играч, но ако се наложеше, той бе готов да си послужи и с измама.
Деймиън затвори вратата на малкия си, но стилен апартамент. Вътре беше задушно, но отвореше ли прозореца, отвън щеше да нахлуе ужасният лондонски въздух. Искаше му се да си е у дома, в замъка „Фелън“, погледът му да се рее над океана и гърдите му дълбоко да поемат свежия морски бриз.
„Ще се прибера — помисли си той — след не повече от две седмици.“
Алекса Гарик се бе хванала на въдицата и скоро хитрият му капан щеше да щракне.
Той разхлаби и свали вратовръзката си, след това си разкопча ризата. Малката проститутка добре си бе свършила работата, но не бе успяла да угаси копнежа му по Алекса. Той искаше да я прелъсти, да я накаже за онова, което бе сторила. Трябваше да го направи заради Питър. А сега, когато бе вкусил от сладостта й, щеше да го направи и заради себе си. И за миг не помисли да отрече, че имаше намерение да се позабавлява.
Глава втора
— Добре ли изглеждам?
Разперила полите на бялата си копринена рокля, Алекса стоеше пред голямото позлатено огледало и оправяше дълбокото си деколте. Ръкавите й бяха буфан, от прозрачен тюл, а корсетът — богато украсен с перли, които падаха на тънки нанизи под бюста й, отразяваха бледата светлина на лампите и нежно шумоляха при всяко нейно движение. Перли искряха и в сплетената й на венче коса. Обеците и колието й също бяха перлени.
— Никога не си изглеждала по-добре — каза Джейн и Алекса се усмихна.
— Благодаря.
Тя си пое дълбоко въздух при мисълта за предстоящата среща с прелестния мургав граф.
— Напрегната съм като пружина, а той едва ли ще дойде скоро, ако изобщо дойде.
— Виж, той може да е подлец, но не и глупак. Бъди сигурна, че ще дойде. — Джейн приглади непокорните си къси черни къдрици. Тя също беше много красива. — Най-вероятно ще изчака края на вечерта, за да остане насаме с теб.
Алекса кимна утвърдително.
— Ами ти, Джейн? Имаш ли нещо по-специално за тази вечер? Лорд Пери може би ще дойде.
— Лорд Пери? Маркизът показва, че се интересува повече от теб, отколкото от мен — каза Джейн и внезапна руменина изби по бузите й.
— Не мисля така. Той проявява любезност към мен само заради теб. Той знае, че си най-добрата ми приятелка и се надява, че ще му помогна да те спечели.
— Наистина ли мислиш така? — попита оживено Джейн.
Тази вечер тя бе особено привлекателна в бледорозовата си рокля, богато обшита с искрящи диаманти, а топлите й кестеняви очи блестяха от вълнение.
— Това е напълно възможно — отвърна приятелката й. Очевидно лорд Пери беше спечелил симпатиите на Джейн и Алекса искрено се надяваше, че чувствата й са споделени.
— Напоследък той наистина е много мил и внимателен. И то най-вече, когато ти си наоколо.
— Да, предполагам, че…
Тя се усмихна закачливо и хвана Алекса подръка.
— Заклевам се, че скоро ще узная истината.
— Хайде, Алекса! Отдавна трябваше да сме долу.
Със свито от притеснение сърце, Алекса си пое дълбоко дъх. Отдавна не се беше чувствала толкова добре.
След смъртта на Питър тя прекарваше по-голяма част от времето си в уединение, далеч от хората. И тя, и брат й страстно обичаха конете. Алекса яздеше часове наред, като се опитваше да избяга от съвестта си. Освен това се опитваше да изкупи греха си, изцяло отдавайки се на книгите. Не проявяваше никакъв интерес към мъжете, дори към онези, които успяваха да я посетят в имението „Марден“.
Алекса мислеше за лорд Фелън и се чудеше кога ли ще се появи. Все още не знаеше почти нищо за него, но той я привличаше както никой друг. Тя се усмихна. Този мургав мъж беше истинска загадка, но тя бе решила да разбули една по една тайните, които го обгръщаха.
Това, което дукът очакваше да бъде малък вечерен прием, се оказа истинско стълпотворение. Къщата на площад „Гросвенър“ обаче бе достатъчно голяма, за да побере всичките гости — близо триста души. В жълтия салон, под ослепителната светлина на кристалните полилеи, свиреше оркестър, ала Алекса бе прекалено нервна, за да мисли за танци. Вместо това прекосяваше една след друга разкошните стаи, като се спираше да размени някоя и друга дума с гостите, усмихваше се учтиво и с нетърпение очакваше пристигането на графа.