— Наред ли е всичко?
Алекса носеше семпла светлосиня рокля от муселин. Гърдите й бяха като изваяни под финия плат, а очите й блестяха. Изглеждаше чудесно, както винаги, но не можеше да скрие пребледнялото си лице.
— Всичко е готово за заминаването ни, както и за кражбата на документите. С второто смятам да се заема лично… след като ми кажете къде се намират.
— Вече ви обясних, Жул. Няма да ви кажа, преди да настъпи самата нощ. Искам да дойда с вас, защото само така мога да съм сигурна, че ще ме вземете.
Той изруга тихо под мустак.
— Съжалявам, скъпа, но е много опасно. Надявах се да сте размислили досега.
— Това, че съм тук сега, също е опасно. Трябва да стигна докрай, Жул. Няма друг начин.
— И как точно смятате да се измъкнете от дома си?
— Това оставям на вас. Сигурна съм, че ще измислите нещо.
Алекса бе красива и непреклонна. Той разбра, че няма да може да я разубеди.
— Е, добре. Изглежда, нямам друг избор.
Тя се усмихна доволна и Жул усети как гърдите му се стегнаха. После въздъхна.
— Ще се погрижа да извикат съпруга ви навън по някаква работа. Така ще се измъкнете незабелязано и ще се срещнем на няколко преки от дома ви.
— Кога?
— В четвъртък вечер. Най-късно в петък трябва да потеглим за Хавър, ако искаме да хванем лодката.
Тя прехапа долната си устна и Жул едва потисна желанието си да я прегърне. Никога не бе страдал от липса на жени. Повечето от онези, за които жадуваше, бяха готови да споделят леглото му. Но не и тази. Алекса се отнасяше към него единствено като към приятел. Той се чудеше дали съпругът й оценяваше по достойнство нейната воля и решителност.
— За… лодката… — рече тихо тя и смутено сведе очи. — Не съм променила решението си, Жул. Няма да дойда с вас.
— Но аз си мислех…
— Знам какво сте си помислили. Аз също не бях напълно уверена, но сега знам, че трябва да остана.
— Не, не бива. Не и след като чертежите изчезнат. Те ще започнат да душат навсякъде. Боже Господи! Та вие именно сте ги видели на писалището на генерала.
— Трябва да остана при съпруга си — тя вдигна очи и той забеляза в тях сълзи. — Обичам го, Жул. Обичам го и няма да го изоставя — тя премигна два-три пъти да прогони сълзите. — Освен това, ако сме внимателни, може да не открият липсата на документите няколко седмици. А дотогава Деймиън и аз ще сме в безопасност в Англия.
— Очевидно все още имате някои съмнения, иначе нямаше да сте тук сега. Какво ще стане с вас, ако се окаже, че грешите?
— Докато не получим отговор от Фийлдхърст, не можем да сме сигурни. Не искам да поставям на карта живота на моите сънародници заради обичта си към него, но съм сигурна, че той не би ме изоставил. Сигурна съм, че ще ме закриля. Съпругът ми ще се погрижи да ме изпрати у дома… дори и ако сам той не може да се върне.
Жул понечи да й каже, че греши, но решителният й поглед го спря.
Боже мой, тази жена наистина бе смела. И по свой начин вярна на мъжа, когото обичаше. Въпреки това не можеше да я остави при него. По-добре да изчака и да се опита отново да я убеди, след като вземат документите.
Той се присегна през масата и леко стисна пръстите й, за да я успокои.
— Е, добре. Ще постъпим, както искате. Ще оставя съобщение в хотела с последните инструкции. В четвъртък вечер ще вземем документите.
— Благодаря ви, Жул.
Той поднесе ръката й към устните си.
— За мен е удоволствие, скъпа. Сега остава да се молим нещо да не се обърка.
Деймиън стоеше в малката стаичка в пристройката за каретите. Това бе единственото място, където не се страхуваше, че го подслушват. До него бе Клод-Луи. Белият папагал на Жан-Пол пляскаше с криле, грачеше и кълвеше зърната, които Деймиън му хвърляше от време на време в клетката.
— Значи всичко е уредено — каза Фелън и погледът му се плъзна покрай клетката към приятеля му.
— Всичко е подготвено, както искахте. Следващия понеделник вечерта вие двамата ще излезете официално облечени, все едно че отивате на опера. Аз ще ви чакам на ъгъла с карета и дрехи за пътуването. Съпругата ви ще дойде с мен, а вие ще отидете за чертежите.
Деймиън кимна доволен.
— Един мъж ще ви чака пред кабинета на мосю Салие. Казва се Шарл Трепание. Той е свестен човек и можете да разчитате на него. Той ще е там да ви помогне, ако се наложи.
— Надявам се да не се нуждая от помощта му, но винаги е добре да знаеш, че не си сам.
— Щом вземете плановете, ще се срещнем на север от града и ще потеглите заедно с жена ви.
— А лодката?
— Ще ви чака след четири дни южно от Булон. Стигнете ли там, вече сте си у дома.
Деймиън потупа приятеля си по рамото.