Майкъл Конъли
Отменена присъда
Първа част
Арестантското дефиле
1.
При предишното си ходене в „Уотър Грил“ седях на една маса с клиент, който хладнокръвно и умишлено беше убил жена си и нейния любовник, като бе застрелял и двамата в лицето. Беше ме наел не само да го защитавам в съда, но и напълно да го реабилитирам и да възстановя доброто му име в обществото. Сега обядвах с човек, с когото трябваше да съм още по-предпазлив — Гейбриъл Уилямс, окръжния прокурор на Лос Анджелис.
Беше свеж зимен следобед. Седях с Уилямс и шефа на кабинета му — разбирай негов доверен политически съветник — Джо Ридел. Бяха ми определили среща в един и половина, когато повечето адвокати щяха да са се върнали в Съдебната палата и прокурорът нямаше да излага на показ флирта си с представител на тъмната страна. С други думи, с мен, Мики Холър, защитника на прокълнатите.
„Уотър Грил“ беше приятно място за обяд в града. Чудесна храна и обстановка, раздалечени маси, позволяващи уединени разговори, и избор на вина, с който едва ли можеше да се похвали друго заведение в центъра. От ония ресторанти, в които не си сваляш сакото и келнерът ти разстила черна салфетка в скута, за да не се налага да го правиш сам. Двамата от прокуратурата си бяха поръчали мартини за сметка на данъкоплатците от окръга, а аз останах на безплатната чаша вода, която заведението предлагаше. На Уилямс му трябваха две глътки джин и една маслинка, докато стигне до причината да се крием пред очите на всички.
— Имам предложение за теб, Мики.
Кимнах. Ридел ми беше казал това, когато ми се обади сутринта, за да уговори обяда. Бях се съгласил да се срещнем и веднага грабнах телефона — опитах се да събера вътрешна информация относно възможния характер на предложението. Даже първата ми бивша жена, която работеше в Окръжна прокуратура, не знаеше нищо по въпроса.
— Цял съм слух — отвърнах аз. — Не се случва често самият окръжен прокурор да поиска да ти направи предложение. Знам, че не може да се отнася за никой от клиентите ми — те не са достойни за такова височайше внимание. А и в момента водя само няколко дела. Труден период.
— Е, добре се справяш — похвали ме Уилямс. — Наистина не се отнася за никой от клиентите ти. Имам едно дело, което бих искал да поемеш.
Отново кимнах. Сега разбирах. Всички мразят адвокатите, докато не им потрябват. Не знаех дали Уилямс има деца, но със съответното усърдие трябваше да е научил, че не работя с непълнолетни. Затова предположих, че е за жена му. Навярно кражба от магазин или шофиране в нетрезво състояние, което той се опитваше да прикрие.
— Кой се е издънил?
Прокурорът и Ридел се спогледаха усмихнати.
— Няма такова нещо — отвърна Уилямс. — Предложението ми е следното. Искам да те взема на работа, Мики. Искам да дойдеш в Окръжна прокуратура.
Виж, това, че могат да ме назначат за прокурор, изобщо не ми беше хрумнало сутринта, когато обмислях телефонния разговор с Ридел. Бях член на адвокатската колегия повече от двайсет години. През това време си бях спечелил подозрителността и недоверието на прокурорите и полицията и въпреки че отношението им към мен не можеше да се сравнява с това към гангстерите от Никърсън Гардънс, квартал, известен с уличните си банди, не съм си и представял, че мога да се влея в техните редове. Чисто и просто, те нямаше да ме искат и аз нямаше да ги искам. Ако не се броят споменатата ми бивша жена и природеният ми брат, детектив от Лосанджелиското полицейско управление, не бих застанал с гръб към нито един от тях. Особено към Уилямс. Той първо беше политик и чак после — прокурор. Това го правеше още по-опасен. Макар че в началото на юридическата си кариера за кратко беше работил като прокурор, в продължение на две десетилетия той си вадеше хляба като адвокат по гражданско право, преди да се кандидатира за поста окръжен прокурор и да го заеме в момент на силни настроения срещу полицията и прокуратурата. Бях впрегнал цялата си предпазливост още от мига, в който салфетката кацна в скута ми.
— Да ме вземеш на работа ли? — попитах. — Като какъв точно?
— Като извънреден прокурор. Само за един случай. Искам да поемеш делото на Джейсън Джесъп.
Изгледах го продължително и за малко да се изсмея. Това приличаше на някакъв хитро подготвен майтап. Но после разбрах, че не е така. Не те канят в „Уотър Грил“ само за да се измайтапят.
— Искаш да започна съдебно преследване срещу Джесъп? Доколкото знам, няма за какво. Това дело е като гъска без криле. Остава само да я застреляш и да я изядеш.
Уилямс поклати глава, сякаш се опитваше да убеди в нещо не мен, а самия себе си.