Затворих в момента, в който и Хари затвори телефона си и понечи да се изправи.
— Какво има? — попита Маги.
Бош беше пребледнял.
— В кантората на Ройс е имало стрелба. Убити са четирима.
— Джесъп сред тях ли е? — попитах аз.
— Не… Джесъп е изчезнал.
40.
Бош шофираше. Макфърсън беше настояла да отиде с него. Холър и Глисън се бяха върнали в съда. Хари извади визитка от портфейла си, подаде я заедно с телефона си на Макфърсън и я помоли да набере лейтенант Стивън Райт.
— Звъни — съобщи тя.
Той взе телефона и го вдигна до ухото си в момента, в който Райт отговори.
— Тук е Бош. Кажи ми, че твоите хора са открили Джесъп.
— Де да беше така.
— По дяволите! Какво се е случило? Защо не го следите?
— По-спокойно, Бош. Следяхме го. На пода в кантората на Ройс лежи един от моите хора.
Това съобщение го връхлетя като юмрук. Хари нямаше представа, че сред жертвите има полицай.
— Къде си? — попита Райт.
— Идвам. След три минути съм там. Какво ти е известно?
— Почти нищо, по дяволите. Поддържахме свободно наблюдение по време на съдебните заседания. Ти знаеш, само една група. И пълно покритие преди и след това. Днес по обед го проследили от съда до кантората на Ройс. Екипът на защитата се движел пеша. Няколко минути след като влезли, моите хора чули изстрели. Решили да нарушат прикритието си и проникнали вътре. Единият бил улучен, другият залегнал. Джесъп избягал през задния изход и моят човек останал да окаже първа помощ на партньора си. Така Джесъп се измъкнал.
Бош поклати глава. Мисълта за дъщеря му не му даваше мира. През следващия час и половина Мади щеше да е на училище. Струваше му се, че е в безопасност. Засега.
— Кой друг е убит? — попита той.
— Доколкото знам, Ройс, неговата следователка и една адвокатка. Добре, че е било по обяд. В кантората не е имало никой друг.
Бош не виждаше нищо добро в това четворно убийство и в изчезването на въоръжения Джесъп. Райт продължаваше да говори:
— Няма да проливам сълзи за двамата адвокати, обаче моят човек оставя две малки деца, Бош. Това хич не е добре, по дяволите!
Хари зави по Първо Авеню и видя включени полицейски светлини. Кантората на Ройс се намираше на сляпа уличка зад грандхотел „Киото“ в началото на японския квартал. Съвсем близо до Съдебната палата.
— Показахте ли по телевизията колата на Джесъп?
— Да, по всички канали. Все някой ще я види.
— Къде са хората ти?
— Всички пътуват към местопрестъплението.
— Не, прати ги да търсят Джесъп. Навсякъде, където е ходил. В парковете, навсякъде, даже при моята къща. Няма смисъл да висят на местопрестъплението.
— Ще се срещнем там и ще ги пратя.
— Губим време, лейтенант.
— Мислиш ли, че мога да им попреча първо да дойдат на местопрестъплението?
Бош разбра положението, в което се намираше Райт.
— Вече пристигам — рече той. — Ще се видим, когато дойдеш.
— След две минути.
Хари затвори и Макфърсън го попита какво му е казал Райт. Той й го предаде накратко, докато спираше зад една патрулна кола.
Бош показа служебната си карта и се провря под жълтата лента. Прокурорката направи същото. Тъй като убийствата бяха извършени едва преди двайсет и пет минути, на мястото имаше предимно униформени полицаи, които първи се бяха отзовали там. Цареше пълен хаос. Хари откри един патрулен сержант, който издаваше заповеди за обезопасяване на местопрестъплението, и отиде при него.
— Сержант. Хари Бош, „Грабежи и убийства“. Кой поема следствието?
— Не сте ли вие?
— Не, аз работя по случай, който е свързан с това, но няма да съм аз.
— Тогава не знам. Казаха ми, че ще го поемат от „Грабежи и убийства“.
— Добре, значи още не са дошли. Кой е вътре?
— Двама от Централния участък. Роуч и Стаут.
Бавачки, помисли си Хари. Щяха да ги отпратят веднага, щом пристигнеха детективите от „Грабежи и убийства“. Извади телефона си и позвъни на своя лейтенант.
— Гандъл.
— Лейтенант, кой ще поеме четиримата при „Киото“?
— Бош? Къде си?
— На местопрестъплението. Убил ги е моят човек от процеса. Джесъп.
— Мамка му, какво се е прецакало?
— Не знам. Кого пращаш тук и къде се бавят, по дяволите?
— Пращам четирима. Пенцлър, Киршбаум, Крикорян и Ръсел. Обаче всички бяха на обяд в „Бърдс“. И аз ще дойда, но ти не трябва да си там, Хари.
— Знам. Няма да остана дълго.
Бош затвори и се огледа за Макфърсън. Беше я изгубил в суматохата. Забеляза я приклекнала до мъж, който седеше на тротоара пред фирмата за освобождаване под гаранция до кантората на Ройс. Бош го познаваше от нощта, в която с Маги бяха участвали в наблюдението на Джесъп. По ръцете и ризата му имаше кръв от опитите му да спаси партньора си. Хари отиде при тях.