Бош кимна одобрително и аз дадох знак на Маги да започне. Тя придърпа лаптопа пред себе си.
— Добре, първо няколко основни неща. Тъй като обвинението искало смъртно наказание, изборът на съдебни заседатели бил най-дългата част от процеса. Почти три седмици. Самият процес продължил седем дни и после още три за разглеждане на първоначалните решения. След това обсъждането на смъртната присъда траело две седмици. Но само седем дни свидетелски показания и доказателства ми се струват прекалено малко в дело за предумишлено убийство. Всичко е било твърде нагласено. А защитата… е, почти е нямало защита.
Маги ме изгледа така, сякаш съм виновен за слабата защита на обвиняемия, въпреки че през осемдесет и шеста още не бях завършил следването си.
— Кой му е бил адвокат? — попитах аз.
— Чарлз Бърнард — отвърна бившата ми жена. — Проверих в Калифорнийската колегия. Няма да го защитава той. Умрял е през деветдесет и четвърта. Гари Линц, прокурорът, също вече е покойник.
— Не си ги спомням и двамата. Кой е бил съдия?
— Уолтър Саквил. Отдавна е пенсионер, но го помня. Беше много строг.
— Имал съм няколко случая при него — обади се Бош. — Не приемаше глупости и от двете страни.
— Продължавай — казах аз.
— Добре. Версията на обвинението е следната. Семейство Ланди — тоест нашата жертва Мелиса, която била на дванайсет, нейната тринайсетгодишна сестра Сара, майката Риджайна и пастрокът Кенсингтън — живеели на Уиндзор Булевард в Хенкок Парк. Къщата се намирала на една пряка северно от „Уилшър“, в близост до Обединената Божия църква „Света Троица“, на чиито две неделни утринни служби по онова време се събирали около шест хиляди души. Хората паркирали колите си из целия Хенкок Парк, за да отидат на черква. По-точно, докато на местните жители не им писнало кварталът им всяка неделя да се задръства с автомобили и се обърнали към общината. Успели да уредят през уикенда паркирането да е разрешено само за тях. Трябвало да имаш стикер, за да паркираш на улиците, включително на „Уиндзор“. Това отворило вратата за наети от градските власти фирми с „паяци“, които патрулирали като акули в неделя сутрин. Имали право да вдигнат всяка кола без съответния стикер на предното стъкло. И така най-после стигаме до Джейсън Джесъп, нашия заподозрян.
— Който е шофирал „паяк“ — добавих аз.
— Точно така. Той бил шофьор във фирмата „Аардварк Тоуинг“. Хитро име, гарантирало им първото място в телефонния указател по онова време, когато хората все още използвали такива.
Озърнах се към Бош и по реакцията му разбрах, че е от онези, които все още използват телефонни указатели, а не интернет. Маги не забеляза нищо и продължи:
— Във въпросната сутрин Джесъп патрулирал в Хенкок Парк. В двора на Ланди строели басейн. Кенсингтън Ланди бил музикант, озвучавал филми и тогава печелел доста добре. Та строели басейн и в задния двор имало грамаден изкоп и купчини пръст. Родителите не искали момичетата да играят там. Смятали, че е опасно, пък и онази сутрин децата били облечени за черква. Къщата има голям преден двор. Пастрокът казал на момичетата да си поиграят няколко минути навън, преди да тръгнат за службата. По-голямата, Сара, трябвало да наглежда Мелиса.
— В „Света Троица“ ли са ходели? — попитах аз.
— Не, в „Светото сърце“ в Бевърли Хилс. Така или иначе децата били навън само петнайсетина минути. Майката още била горе и се приготвяла, а пастрокът, който също трябвало да хвърля по едно око на момичетата, гледал телевизия вътре. Спортните репортажи по „И Ес Пи Ен“, или каквото са давали тогава. Съвсем забравил за децата.
Бош поклати глава. Знаех точно какво изпитва. Не съдеше бащата. Всъщност разбираше как може да се е случило. Този ужас е познат на всеки родител, който е наясно, че дори съвсем малка грешка може да струва адски скъпо.
— По някое време чул писъци — продължи Маги. — Изскочил навън и заварил по-голямото момиче, Сара, на двора. Тя пищяла, че някакъв мъж е отвел Мелиса. Пастрокът изтичал на улицата да я търси, ала от нея нямало и следа. Просто изчезнала.
Бившата ми жена замълча за миг, за да се овладее. И тримата имахме малки дъщери и разбирахме, че в онзи момент животът на всички от семейство Ланди просто се е прекършил.
— Обадили се в полицията, която реагирала бързо. Това все пак бил Хенкок Парк. Първите съобщения били разпратени за минути. Пристигнали детективи.
— Значи всичко се е случило посред бял ден, така ли? — попита Бош.
Маги кимна.
— В десет и четирийсет. Семейство Ланди щели да ходят на службата в единайсет.
— И никой друг не е видял нищо?
— Не забравяй, това е Хенкок Парк. Високи плетове, огради, уединение. Хората там ги бива да се изолират от външния свят. Никой не видял нищо. Никой не чул нищо, докато Сара не почнала да пищи, а тогава вече било късно.