— Маги? Върни се.
Тя отново се приближи.
— Погледни това.
Прокурорката заобиколи бюрото и се наведе, за да прочете горната страница на бележника. Записките изглеждаха произволни, телефонни номера и имена. Някои бяха оградени, други зачеркнати. Приличаше на бележник, в който Ръвел бе записвала, докато е разговаряла по телефона.
— Кое? — попита Макфърсън.
Без да докосва бележника, Бош посочи бележката в долния десен ъгъл. Пишеше само „Чекърс — 804“. Но и това стигаше.
— Мамка му! — изруга Маги. — Сара дори не е регистрирана под истинското си име. Как е разбрала Ръвел?
— Сигурно ни е следила след съда и е платила на някого, за да й каже номера на стаята. Трябва да приемем, че и Джесъп го знае.
Хари извади телефона си и натисна бутона за бързо набиране на Мики Холър.
— Бош се обажда. Сара още ли е с теб?
— Да, в съда сме. Чакаме съдията.
— Виж, не я плаши, обаче тя не може да се върне в хотела.
— Добре. Защо?
— Защото тук има данни, че Джесъп знае къде е отседнала. Ще му заложим капан.
— Тогава какво да правя?
— Ще пратя охрана в съда — и за двамата. Нашите хора ще знаят какво да правят.
— Само за нея. Аз нямам нужда.
— Ти си решаваш. Моят съвет е да я приемеш.
Той затвори и погледна Макфърсън.
— Трябва да им пратя охрана. Искам да вземеш колата ми и да закараш дъщерите ни на сигурно място. После ми се обади и ще пратя охрана и на вас.
— Моята кола е на две преки оттук. Мога просто…
— Ще изгубиш прекалено много време. Вземи моята и тръгвай. Ще се обадя в училището и ще предупредя, че отиваш за Мади.
— Добре.
— Благодаря ти. Обади ми се, когато…
В предната част на кантората се разнесоха викове. Гневни мъжки гласове. Бош знаеше, че това са приятелите на Мани Брансън. Полицаите виждаха мъртвия си другар на пода и се зареждаха с ярост и мирис на кръв за предстоящото преследване.
— Да вървим — каза той.
Двамата се насочиха към изхода. Хари видя Райт да стои точно пред входната врата. Успокояваше двама от ЗСР, лицата им бяха гневни и мокри от сълзи. Бош заобиколи тялото на Брансън, излезе навън и потупа лейтенанта по лакътя.
— Само за момент, лейтенант.
Райт се отдели от хората си и го последва. Хари се отдалечи на няколко метра, за да могат да разговарят насаме. Но нямаше защо да се безпокои, че ще ги чуят. В небето над местопрестъплението кръжаха поне четири медийни хеликоптера и вдигаха шум, който не позволяваше на никого на улицата да подслуша чужд разговор.
— Трябват ми двама от най-добрите ти хора — каза Бош в ухото на Райт.
— Добре. Какво става?
— На бюрото на една от жертвите има бележка с хотела и номера на стаята на главната ни свидетелка. Трябва да приемем, че тази информация е известна на нашия извършител. Кланицата вътре показва, че той избива хората, свързани с процеса. Хората, които според него са му навредили. Списъкът е дълъг, обаче смятам, че свидетелката ни ще е на първо място.
— Ясно. Искаш да заложиш капан в хотела. Бош кимна.
— Да. Един отвън, един вътре и аз в стаята. Ще чакаме и ще видим дали ще се появи.
Райт поклати глава.
— Ние го правим с четирима. Двама вътре и двама отвън. Обаче се откажи от чакането в стаята, защото Джесъп няма да мине през нашето наблюдение. По-добре ние с теб да намерим някое високо място и да установим там командния пост. Така се прави.
Бош отново кимна.
— Добре, да вървим.
— Още нещо.
— Какво?
— Ако ще те взимам с нас, стой настрана. Моите хора ще се справят с Джесъп.
Хари впери очи в него, опитвайки се да проникне в подтекста на думите.
— Имам въпроси — каза той. — За Франклин Кениън и другите места. Трябва да разговарям с Джесъп.
Райт погледна над рамото му и после към входа на „Ройс и сие“.
— Детектив, един от най-добрите ми хора лежи мъртъв ей там. Нищо не ти гарантирам. Разбираш ли?
Бош се замисли и кимна.
— Разбирам.
41.
В залата имаше повече журналисти, отколкото в който и да е друг момент от процеса. Първите два реда на галерията бяха претъпкани с репортери и оператори. Останалите бяха заети от съдебни служители и адвокати, които бяха чули за случилото се с Клайв Ройс.
Сара Глисън седеше до бюрото на съдебния пристав. Мястото беше запазено за служители на органите на реда, но приставът я настани там, за да не могат репортерите да се доберат до нея. Аз бях на масата на обвинението и чаках съдията като корабокрушенец на необитаем остров. Без Маги. Без Бош. Бях сам.
— Мики — прошепна някой зад мен.