Обърнах се и видях Кейт Солтърс от „Таймс“ да се надвесва над парапета.
— Сега не мога да говоря. Трябва да реша какво да кажа тук.
— Но смяташ ли, че пълният разгром на тазсутрешния свидетел може да е…
Спаси ме съдията. Брайтман влезе в залата и зае мястото си на катедрата. Солтърс се отдръпна и въпросът, който исках да избегна през останалата част от живота си, остана незададен — поне от медиите.
— Продължаваме с делото „Калифорния срещу Джесъп“. Майкъл Холър представлява Народа. Но съдебните заседатели не са тук, нито адвокатът и обвиняемият. От непотвърдени съобщения в медиите ми е известно за случилото се през последния час и половина в кантората на господин Ройс. Можете ли да прибавите нещо към онова, което гледах и чух по телевизията, господин Холър?
Изправих се, за да се обърна към съда.
— Ваша светлост, не знам какво предават медиите в момента, но мога да потвърдя, че господин Ройс и неговата помощничка в това дело, госпожа Грейдън, са били застреляни в кантората си по обед. Керън Ръвел също е мъртва, както и един полицай, който се е отзовал при стрелбата. Извършителят е идентифициран като Джейсън Джесъп. Намира се в неизвестност.
Ако се съдеше по шепота в галерията зад мен, медиите сигурно се досещаха за тези факти, но още не ги бяха потвърдили.
— Това е много тъжна новина — каза Брайтман.
— Да, ваша светлост, много тъжна.
— Но смятам, че сега трябва да оставим емоциите настрана и да действаме внимателно. Въпросът е как ще продължим с това дело. Сигурна съм, че знаете отговора, но съм готова да чуя обвинението, преди да издам решение. Искате ли да бъдете изслушан, господин Холър?
— Да, ваша светлост. Моля съда да прекъсне заседанието за останалата част от деня и да изолира съдебните заседатели, докато чакаме нова информация. Моля също да анулирате освобождаването под гаранция на господин Джесъп и да издадете заповед за неговото задържане.
Съдията дълго обмисля исканията ми, преди да отговори:
— Ще приема искането за анулиране на освобождаването на обвиняемия под гаранция и ще издам заповед за задържането му. Но не виждам необходимост да изолирам съдебните заседатели. За съжаление не намирам алтернатива, освен да обявя процеса за невалиден, господин Холър.
Знаех, че това ще е първата й мисъл. Бях подготвял отговора си още откакто се върнах в Съдебната палата.
— Народът възразява срещу обявяването на процеса за невалиден, ваша светлост. Законът е пределно ясен. Господин Джесъп се отказва от правото си да присъства на това заседание, като доброволно отсъства от него. Според представения от защитата график той трябваше да е последният свидетел за днес, но очевидно е решил да не даде показания. Като имам предвид всичко то…
— Господин Холър, налага се да ви прекъсна. Мисля, че пропускате една част от уравнението, и се боя, че белята вече е станала. Може би си спомняте, че съдебният пристав Соланц трябваше да придружава нашите заседатели на обяд след онова закъснение в понеделник.
— Да.
— Е, обяд за осемнайсет души в центъра на Лос Анджелис е голяма поръчка. Пристав Соланц уреди групата да пътува всеки ден с автобус и да обядва в „Клифтънс Кафетерия“. В ресторанта има телевизори, но пристав Соланц винаги е внимавал да не са включени на местен канал. За съжаление днес един телевизор бил включен на „Си Ен Ен“ и мрежата излъчила директен репортаж за случващото се в кантората на господин Ройс. Няколко съдебни заседатели го гледали и се ориентирали какво става, преди приставът да успее да го изключи. Както се досещате, в момента пристав Соланц не е много доволен от себе си, нито пък аз.
Озърнах се към бюрото на съдебния пристав. Соланц беше свел поглед. Отново се обърнах към съдията и разбрах, че не мога да направя нищо.
— Излишно е да казвам, че вашето предложение за изолиране на съдебните заседатели е логично, само че е малко закъсняло. И след като взех всичко това предвид, намирам, че заседателите в този процес са предубедени от събития, случили се извън съда. Възнамерявам да обявя процеса за невалиден и да продължа делото тогава, когато отново изправят господин Джесъп пред този съд.
Тя направи пауза, за да види дали ще възразя, но аз мълчах. Знаех, че решението й е правилно и неизбежно.
— А сега да поканим съдебните заседатели — продължи Брайтман.
Скоро заседателите започнаха да се настаняват в ложата и мнозина хвърляха погледи към пустата маса на защитата.
Когато всички заеха местата си, съдията завъртя стола си към тях.
— Госпожи и господа съдебни заседатели, трябва да ви съобщя, че по причини, които не са ви съвсем ясни, но скоро ще станат, обявих процеса по делото „Калифорния срещу Джесъп“ за невалиден. Правя го с огромно съжаление, тъй като всички ние вложихме извънредно много време и усилия в него.