Тя замълча за миг, втренчена в смутените лица пред нея.
— Никой не обича да влага толкова много време, без да види резултата от делото. Съжалявам, че трябва да го направя. На всички вас можеше да се разчита и почти винаги идвахте навреме. Освен това ви наблюдавах по време на свидетелските показания и всички внимавахте. Съдът ви изказва своята благодарност. От този момент ви освобождавам от функцията ви на съдебни заседатели. Можете да си отидете вкъщи.
Заседателите бавно се изнизаха обратно в стаята си. Мнозина се обръщаха и хвърляха последен поглед към залата. Щом излязоха, Брайтман отново ме погледна.
— Господин Холър, каквото и значение да има това, смятам, че вие се представихте изключително добре като обвинител. Съжалявам, че трябваше да свърши така, но винаги сте добре дошъл в тази зала — от която и да е страна на пътеката.
— Благодаря, ваша светлост. Оценявам го. Имах голяма подкрепа от страна на моите сътрудници.
— Тогава поздравявам целия ви екип.
Брайтман стана и напусна залата. Дълго останах на мястото си, заслушан в шума от изпразващата се галерия зад мен и замислен над последните думи на съдията. Чудех се как и защо толкова добра работа в съда е довела до такъв ужасен резултат в кантората на Клайв Ройс.
— Господин Холър?
Обърнах се, очаквах да е някой репортер. Там обаче стояха двама униформени полицаи.
— Изпраща ни детектив Бош. Дойдохме да вземем вас и госпожа Глисън под охрана.
— Само госпожа Глисън. Ето я там.
Тя чакаше на пейката до бюрото на пристав Соланц.
— Сара, тия полицаи ще се погрижат за теб, докато арестуват Джейсън Джесъп или…
Нямаше нужда да довършвам. Глисън се изправи и дойде при нас.
— Значи процесът свърши, така ли? — попита тя.
— Да. Съдията го обяви за невалиден. Това означава, че ако заловят Джесъп, ще трябва да започнем наново. С нови заседатели.
Сара кимна. Изглеждаше слисана. Бях виждал това изражение на лицата на много хора, които имат наивна представа за съдебната система. Те напускат съда, чудейки се какво се е случило. Със Сара Глисън щеше да е същото.
— Сега трябва да отидеш с тези хора, Сара. Ще се свържем с теб веднага щом разберем какво става.
Тя отново кимна и тримата се насочиха към изхода.
Изчаках малко сам в залата, после и аз се запътих към коридора. Видях, че репортерите интервюират неколцина съдебни заседатели. Можех да ги погледам, но в момента не ме интересуваше какво ще кажат за делото. Вече не.
Кейт Солтърс ме забеляза и се отдели от тълпата.
— Сега може ли да поговорим, Мики?
— Не ми се говори. Обади ми се утре.
— Репортажът трябва да излезе днес, Мик.
— Не ми пука.
Подминах я и се отдалечих към асансьорите.
— Къде отиваш?
Не отговорих. Стигнах до асансьора и скочих в отворената кабина. Отдръпнах се в ъгъла и видях една жена, застанала до пулта. Тя ми зададе същия въпрос като Солтърс:
— Къде отивате?
— Вкъщи — отвърнах.
Жената натисна бутона за първия етаж и асансьорът потегли надолу.
Пета част
Ловът
42.
Бош и Райт бяха заели позиция във взет под наем офис срещу хотел „Чекърс“. Това беше командният пост и макар никой да не смяташе Джесъп за толкова глупав, че да влезе през входа на хотела, оттам се виждаше добре цялата сграда, както и другите два наблюдателни поста.
— Не знам — каза Райт, който стоеше пред прозореца. — Тоя тип е хитър, нали?
— Така ми се струва — потвърди Хари.
— Тогава не го виждам да направи такъв ход. Иначе досега щеше да се е появил. Сигурно вече е преполовил пътя до Мексико, а ние висим тук и наблюдаваме някакъв хотел.
— Възможно е.
— Ако бях на негово място, щях да отида там и да кротувам. Щях да се излежавам колкото може по-дълго на плажа, докато ме открият и ме върнат в дранголника.
Телефонът на Бош започна да звъни, беше дъщеря му.
— Ще изляза да се обадя — каза той на Райт. — Ти ще наблюдаваш, нали?
— Да.
Хари отговори, докато излизаше в коридора на офиса.
— Здрасти, Мадс. Всичко наред ли е?
— Отпред има полицейска кола.
— Да, знам. Аз я пратих. Просто допълнителна предпазна мярка.
Бяха разговаряли преди час, след като Маги Макфърсън беше закарала момичетата в дома на своя приятелка в Портър Ранч. Бош бе обяснил на дъщеря си за бягството на Джесъп и случилото се в кантората на Ройс. Тя не знаеше за нощното посещение на обвиняемия пред дома им преди две седмици.