— От втория й баща — каза тя. — Сега е покойник, но според нас има обяснение за това как спермата му се е озовала върху роклята на доведената му дъщеря.
Холър напрегнато се наведе напред.
— Обяснение, което ни позволява пак да осъдим Джесъп за убийството на детето.
Бош се замисли за миг и пред очите му се появи собствената му дъщеря. Знаеше, че някои злодеи просто трябва да бъдат спрени, независимо от трудностите. Убийците на деца заемаха челно място в този списък.
— Добре — каза той. — С вас съм.
3.
Не бяха ремонтирали конферентната зала в Окръжна прокуратура, откакто я бяха използвали за брифинги по делото „Чарлз Менсън“1. Избледнялата дървена ламперия и увисналите знамена в ъгъла бяха ставали фон на хиляди пресконференции и придаваха на всичко овехтял вид, който контрастираше с действителната сила и мощ на институцията. Щатският обвинител не беше онеправданият в никое начинание и все пак изглеждаше, че службата няма пари дори за едно пребоядисване на помещението.
Тази обстановка обаче свърши добра работа при обявяването на решението за нов процес срещу Джесъп. Навярно за пръв път в тоя свещен храм на правосъдието обвинението беше онеправданата страна. Имаше реална опасност новият процес срещу Джейсън Джесъп да завърши с провал. Застанал до Гейбриъл Уилямс пред морето от камери, прожектори и репортери, най-после осъзнах, че съм допуснал ужасна грешка. Моето решение да поема делото, с надеждата да се докарам пред дъщеря си, бившата си жена и самия себе си, щеше да доведе до катастрофални последици. Щях да се издъня с гръм и трясък.
Присъствах на уникален момент. Медиите се бяха събрали, за да отразят края на историята. Окръжна прокуратура със сигурност щеше да обяви, че няма да възбуди нов процес срещу Джейсън Джесъп. Можеше и да не поднесе извинение, но поне щеше да признае, че няма доказателства, че не е имало за какво да осъдят този човек, хвърлен зад решетките за толкова години. Случаят щеше да бъде приключен и в очите на закона и обществото Джесъп най-после щеше да е свободен и невинен.
Рядко се случва всички медии да се заблудят едновременно и когато се случи, те не реагират добре. Ала нямаше съмнение, че Уилямс е успял да ги прати за зелен хайвер. Миналата седмица бяхме действали тайно — събрахме екипа и прегледахме все още наличния доказателствен материал. Не изтече нито дума, което вероятно се случваше за първи път в Съдебната палата. Макар че забелязах първите следи от подозрение да сбърчват челата на репортерите, които ме познаха при влизането ни, тъкмо Уилямс нанесе съкрушаващото кроше. Без да губи време, той застана зад отрупаната с микрофони и дигитални диктофони катедра.
— В неделя сутринта преди двайсет и четири години дванайсетгодишната Мелиса Ланди бе отвлечена от двора на дома й в Хенкок Парк и брутално убита. Следствието бързо стигна до заподозрян на име Джейсън Джесъп. Арестуваха го и го осъдиха на доживотен затвор без право на помилване. Преди две седмици Щатският върховен съд отмени тази присъда и върна делото в моята служба. Тук съм, за да обявя, че Лосанджелиската окръжна прокуратура ще съди повторно Джейсън Джесъп за смъртта на Мелиса Ланди. Обвиненията в похищение и убийство остават. Прокуратурата възнамерява отново да преследва господин Джесъп с цялата строгост на закона.
Той замълча за миг, за да придаде на думите си съответната тежест.
— Както знаете, Върховният съд установи нередности при първото съдебно преследване — които, естествено, са допуснати повече от две десетилетия преди сегашното ръководство. За да избегна политически конфликти и всякакви бъдещи обвинения в незаконосъобразни решения, назначих независим извънреден обвинител, който ще поеме делото. Мнозина от вас познават човека, който стои от дясната ми страна. Майкъл Холър от двайсет години е известен адвокат в Лос Анджелис, безпристрастен и уважаван член на адвокатската колегия. Той прие назначението и от днес е натоварен с отговорността за случая. Нашата институция има политика да не води делата в пресата, но с господин Холър ще отговорим на няколко въпроса, стига да не се отнасят за конкретни факти и доказателства по делото.
Избухна хор от гласове, които ни обсипаха с въпроси. Уилямс вдигна ръка, за да въдвори тишина в залата.
— Един по един, моля. Да започнем с вас.
Той посочи една жена на първия ред. Не си спомнях името й, но знаех, че работи в „Таймс“. Уилямс си имаше приоритети.
— Кейт Солтърс от „Таймс“ — услужливо се представи репортерката. — Можете ли да ни обясните как стигнахте до решението отново да съдите Джейсън Джесъп, след като резултатите от ДНК експертизата доказаха невинността му?