— А моите ме наричат Шарън.
Ръкувахме се.
— Поряза се, докато се бръснеше ли? — кимна тя към превръзката ми.
— Малко съм вързан в ръцете — отговорих.
— Кофти за барман.
— Затова напускам. Тази вечер само помагам на стар приятел.
— И какво ще правиш?
— Каквото правех преди. Отнеха ми разрешителното за известно време, но скоро ще ми го върнат.
— Да му мислят злосторниците — каза тя. Усмихваше се, но очите й останаха сериозни.
— Нещо такова.
Смених чашата й с чиста и й налях от най-хубавото калифорнийско вино в заведението.
— Ти няма ли да ми правиш компания? — попита тя и думите й ми прозвучаха като обещание за нещо в бъдещето, за нещо повече от питие в слабо осветен бар.
— Разбира се, с удоволствие — отговорих.