— Добър вечер, приятели! Благополучно ли, мина вашето пътуване? Е, е! — добави той след минута. — Изглежда, не сте много радостни, че ме виждате!… Добре умеете да приемате гостите си, няма що.
Летящия орел и Опосум, макар и силно изненадани, бяха достатъчно калени, за да останат дълго под влиянието на изпитаното от тях вълнение. Летящия орел отговори на канадеца с най-спокоен глас:
— Идвате да търсите гостоприемство? Ако сте дошли като приятел, молим ви, седнете.
— Благодаря — отговори канадецът, но не седна. — Дойдох почти като приятел… Да, кълна се в честта си!… Почти като приятел…
— Почти като приятел? — прекъсна го Опосум.
— Да, защото се явявам пред вас в качеството си на пратеник.
— Какво искате да кажете с това?
— Това, което казвам, и нищо друго… Съгласни ли сте да ме приемете като пратеник? Искате ли да изпушите с мене лулата на мира? — Изяснете се!
— Отговорете ми най-напред ясно и без уговорки. Нося със себе си и мир, и война. Кое избирате?
— Да изпушим лулата на мира! Животът ви е вън от опасност! След това ще можете да си отидете свободно, няма да ви задържаме.
— Що се отнася до последното, ще остана или ще си отида, когато поискам без ваше разрешение.
Берже приседна на камък с пушка между краката, извади лулата от пояса, напълни я и запуши с презрително хладнокръвие, което нито за Миг не го напускаше.
Английските ловци бяха доста добри познавачи на тези хитрости, които вървяха в употреба по границата. За тях беше ясно, че канадецът съвсем се случайно е попаднал при тях и щом действа така смело, значи има зад гърба си сила. Въпреки че още нищо не издаваше присъствието на неприятел, те за секунда взеха решение. С присторено равнодушие се съгласиха да преговарят със своя противник, когото не можаха да заловят и който ги хвана с изненада.
— Ние слушаме — каза Летящия орел, — но преди всичко, позволете ми да ви поздравя за ловкостта, с която се промъкнахте до нас. Не напразно са ви дали прякора Безследен. От сърце ви поздравявам, приятелю!
— Боже мой! — добродушно отговори канадецът. — Вие давате твърде висока цена на нещо, което само по себе си е толкова просто, особено като се има предвид, че не знаете как е станало!…
— Да, така е… Обаче…
— Считам за свой дълг да ви съобщя подробностите. Погледнете вашите часовои.
— Е?
— Те отдавна са сменени с двама френски войници, много мили момчета, с които, надявам се, скоро ще се запознаете.
— Как! — извика Летящия орел, готов да се хвърли към часовоя.
Берже сложи ръка на рамото му и без видимо усилие го принуди да остане неподвижно на мястото си.
— Не се безпокойте! Ние просто ловко отместихме часовоите — това е всичко. Те не са ранени и се чувстват толкова здрави, колкото сме и ние с вас сега.
— О! — прошепна старият ловец с отчаяние. — Вие сте същински дявол!
— Е, е! Успокойте се… Та да продължа… Преди малко казахте на вашия уважаем приятел, че мястото на лагера е добре избрано, че е почти непристъпно. С това съм съгласен.
— Аха! — проговори ловецът. — Вие сте съгласен. Това все пак значи нещо!
— Защо не, щом повтарям мнението, изказано от вас? Но се лъжете…
— Моля?
— Дявол да го вземе! Погледнете: разположили сте се на бивак до един хълм, на който според вас не е възможно никой да се изкачи. Като сте постъпили така, сте направили груба грешка. Тук има пътека, наистина твърде тясна и стръмна, но поради липса на по-добра, все пак може да послужи. Обърнете главата си ето нататък… Какво виждате там?
— Огън! — извикаха поразени ловците.
— Да, и то доста силен. Вярвам, няма да ви е трудно да различите оттук хората край него, нали така?
— Наистина сте дявол, Безследни! — с ярост повтори ловецът.
— Не — отговори Берже, — аз съм горски скитник и познавам пустинните плата, това е всичко.
— Какво искате да кажете?
— Слушайте ме внимателно, наистина си струва! Зад всеки от часовите, които вече не са ваши, а мои, се намират по двайсет добре въоръжени мъже, които само очакват моето извикване, за да се хвърлят към лагера. Ако искате, можете да се убедите в това. И още нещо. Отсреща на хълма стоят други шестдесет души, за които не е трудно да ви изпозастрелят като гълъби, без сами да се излагат на риск. Тези хора се командуват от двама френски офицери, дошли от форта Дюкен специално за тази експедиция.
— Френски офицери?
— Боже мой, да! Но вижте, някои от вашите ловци, събудени от шума на разговора ни, струва ми се, искат да се намесят. Помолете ги да се държат спокойно до нова заповед. Така ще е по-добре и за тях, и за вас.
Летящия орел даде знак на Опосум, който веднага се запъти към ловците. Те наистина, обезпокоени от произшествието в лагера, будеха другарите си и грабваха оръжията.