— Господин Луи! Да го спася? Но какво се е случило с него? Говорете, говорете по-бързо!
— Ще ви кажа с две думи, защото не трябва да се губи нито минута, ако искаме да успеем. Слушайте ме внимателно!
Златния клон започна своя уж кратък разказ и с най-малките подробности, без да изпуска нищо, описа как бе отишъл с графа на лов, как на връщане неочаквано ги бяха нападнали индианци, а може би не истински индианци, а преоблечени бели.
Канадецът и червенокожият с най-сериозен вид изслушаха малко дългия разказ на войника. После Берже подаде ръка на Златния клон и горещо стисна неговата.
— Юнак сте вие! Не мога да намеря толкова висока похвала за вашето поведение! Успокойте се! Опасността не е чак толкова голяма, колкото ви изглежда. Знаете колко обичам капитана, затова можете да ми повярвате. Той е в плен — това е всичко. Ние ще го спасим!
— Сега съм спокоен! — извика войникът и хвърли от радост шапката си във въздуха.
— Радвам се да го чуя! А сега ме изслушайте, моля ви! Въпреки изпитаната храброст на нашите войници в тази ситуация те с нищо не могат да помогнат на капитана. Тук е необходима не храброст, а преди всичко хитрост, независимо с кого си имаме работа — с индианци или, което е по-възможно, с погранични скитници. Тези негодници не са малко в пограничните райони.
— Аз видях индианци.
— Навярно знаете старата френска пословица — възрази канадецът с усмивка: — „Дрехите не правят монаха“. Най-важното е сега веднага да тръгнем към мястото на нападението, за да огледаме следите. След това ще отидем във форта Дюкен и ще разкажем всичко на господин Дьо Контъркьор.
— Колко много време ще изгубим с това! — прошепна войникът отчаяно.
— Така ли мислите? Ще наваксаме изгубеното време, бъдете спокоен! Вярвам, че вече достатъчно си починахте и ще можете да ни заведете до онова място, където ви нападнаха?
— Разбира се! Да вървим! То не е далече.
— Добре! Тръгвайте, ние ще ви следваме.
Вървяха около час и половина, когато войникът изведнъж спря в началото на гората.
— Стигнахме ли? — попита Берже.
— Почти — отговори Златния клон. — Тук излязох изпод дърветата. Да продължаваме…
— Момент — каза Берже, като сложи ръка на рамото му. — Сега, приятелю, позволете ни да вървим отпред, а вие след нас.
— Защо? — учуди се младежът.
— Защото, мили мой, вие сте войник, а не ловец и скитник, и не е ваша вината, че не познавате тайните на тази безкрайна пустош. Предстои ни да четем книга, ако мога така да се изразя, и моля ви, не разбърквайте страниците на тази книга. Дори за по-голяма безопасност, останете тук. Няма да се забавим. Ще дойдете при нас, като ви повикаме. Съгласен сте, нали?
Двамата ловци, вместо да влязат в гората на онова място, където им показа войникът, се разделиха. Единият тръгна надясно, другият — наляво, в широк обход.
„Надявам се после да ми обяснят какво значи всичко това“ — каза си Златния клон.
Тъй като причината, предизвикала първото вълнение, беше вече останала, така да се каже, на заден план, а умората силно го измъчваше, той седна под едно дърво, запуши лулата си и зачака. В това време двамата ловци, като следваха мислено очертана окръжност, разглеждаха внимателно всички следи и с вещина четяха тези странни йероглифи на безлюдната девствена гора. Срещнаха се лице в лице на самото място на нападението… Завършиха огледа, казаха си един на друг своите открития и подредиха фактите. Накладоха огън, седнаха до нега, напълниха лулите си и Берже повика Златния клон.
След пет минути войникът беше при тях.
— Е — попита той, — открихте ли нещо?
— Всичко открихме — отговори канадецът. — Ще изпушим лулата на съвета, за да решим какво да правим. Седнете и слушайте! Ето какво е станало тук.
— Аз зная — възрази Златния клон, присядайки.
— Ще се убедите, че има доста неща, които не знаете. Вас са ви нападнали много хора: едните пеша, другите — на коне.
— Видях само пешаци!
— Конниците са били скрити на двайсет крачки оттук в гъстата гора. Били са двайсет… Следите от конете им така ясно лича е ги преброих. Нападателите дълго са чакали вашето пристигане. По едно време са изгубили търпение. Някои от тях са изпратени на разузнаване, за да предупредят овреме другарите си, когато наближите. Между конниците е имало пет индианци, което също не ми бе трудно да открия. Освен това тук е имало и две жени. Слизали са от конете си, идвали са до това място и са присъствали при нападението, без някой да ги види. Техните миниатюрни крачета са оставили доста ясни следи зад ей това дърво. Те също са били твърде развълнувани от нетърпение… Когато неизвестните са хванали капитана, и жените са заминали заедно с останалите конници. Целият отред се е отправил на запад.