— Видях в битка както индианците, така и канадците. Това са хора с непобедимата храброст на лъва. Никаква сила не може да ги спре в боя. С тях и с двама офицери като стария Берже и вожда на гуроните съм сигурен в успеха… Освен това Бог ще бъде с нас! Кога ще заповядате да тръгна?
— Когато пожелаете! От тази минута ви предоставям пълна свобода на действие.
— Благодаря ви! Ще се възползувам от вашето разрешение да замина колкото може по-скоро.
— Ето ви заповедта, драги капитане. Прочетете я.
Граф Дьо Вилие взе листа, разгъна го и бързо го прочете с чувство на радост. Тази заповед даваше на капитана най-широки пълномощия. Един абзац го трогна особено силно. Той гласеше следното:
„Заповядвам на капитана да атакува, ако това се окаже възможно, и да изтреби англичаните до крак, за да ги накаже за убийството, с което нарушиха най-свещените права на просветените народи.“
Намекът за измамата, жертва на която бе паднал неговият брат, напомни на капитана клетвата му да отмъсти на враговете. Това го преизпълни с радост и ентусиазъм.
— Най-после моят нещастен брат ще бъде отмъстен! Кога ще пристигнат твоите хора, Берже?
— Ще бъдат тук след два часа, господин Луи.
— Добре! А вашите, вожде?
— Малко по-рано.
— Отлично, мои бойни приятели! Ще им дадем да си починат през остатъка от деня и същевременно да се заемат с последните приготовления. Ще потеглим при залез-слънце. Луната ще осветява пътя ни. Съгласни ли сте?
— Да! — отговориха и двамата в един глас.
— Особено строго проконтролирайте да вземат със себе си необходимите бойни и хранителни запаси. Вашите воини имат ли пушки, вожде?
— Всички! — гордо отвърна Голямото ухо. — Te ще покажат на моя брат как добре умеят да стрелят с тях.
— Това е добре. Преди тръгване ще направя преглед на целия отред, за да видя дали всичко е в ред.
Тогава към коменданта се приближи един сержант и му прошепна нещо на ухото.
— Пуснете го — нареди комендантът и като се обърна към капитана, добави: — Ето още една новина.
В кабинета влезе Изгнаника.
Облеклото му, изпокъсано и кално, показваше, че е вървял дълго време.
— Е? — усмихна се Изгнаника, като пристъпи прага. — Както ми се струва, попаднал съм тук в най-важната минута.
— По-навреме и да искахте, не бихте могли да дойдете — отговори шеговито домакинът.
— Идвате от форта Necessite? — попита Дьо Вилие.
— Пристигнах преди две минути…
— И носите ли вести?
— Най-пресни!
— Добри?
— Като всички новини, съдържат в себе си и добро, и лошо.
— Хм! — замисли се комендантът. — Опитайте се да ни ги представите. Но първо седнете, сигурно сте много изморен.
— Признавам, изморен съм… Вървях бързо и по ужасни пътища.
Изгнаника седна на стола, който му подаде комендантът. Контъркьор не пропускаше случай да изрази голямото си уважение към този човек, живата загадка за всички по границата.
— Нима пътищата са толкова лоши! — попита капитанът.
— Успокойте се! Аз съм като птиците… винаги се движи по права линия. Моите пътища не са като вашите.
— Е, това донякъде ме успокоява… А сега, слушаме ви.
— Англичаните са предупредени за подготвяното срещу тях нападение и затова няма да може да ги изненадате.
— Това е лоша вест! — възкликна комендантът.
— За мене е все едно знаят ли, или не знаят за нашите намерения! — енергично се намеси капитанът. — Толкова по-славна ще бъде победата!
— Моля, продължавайте — подкани господин Контъркьор.
— И знаете ли кой ги е предупредил? Графиня Дьо Малевал.
— Графиня Дьо Малевал!… Уверен ли сте в това?
— Да, тя! Впрочем вие вероятно ще имате възможност да я видите — тя пожела да остане във форта.
— Сигурно знаете, приятелю мой — обърна се комендантът към графа, — че графиня Дьо Малевал е изменила на своята родина, за да стане шпионка на нашите врагове? С декрет на губернатора на Нова Франция тя е обявена извън закона. Тази жена ни е нанесла страшни вреди. Не зная и не искам да зная причините, тласнали я към предателство, но настървението й срещу всичко, което може да се нарече френско, е недостижимо… Пожелавам й да не попадне в нашите ръце. Ще бъда принуден да я обеся, а това, признавам, не би ми се искало!
— Да се обеси жена! — опита се да протестира капитанът, но усети, че се изчервява.