Шиничи Хоши
Отмъщение
Рязко и внезапно. Никой не можа да предвиди такова нещо. А по света толкова много хора продават прогнози, като започнеш с телевизионните коментатори и свършиш с врачките по улиците.
Шансът се падна на един астроном, който, както наблюдаваше през телескопа една вечер съзвездието Лебед, изведнъж извика с пълен глас:
— Погледнете! Онова там! Какво става!
— Какво има, да не би съзвездието Лебед да е излетяло?
Положението беше сериозно. Към Земята с голяма скорост летяха група огромни космически кораби, каквито хората до този момент не бяха виждали. За кратко време грозната вест се разнесе по света.
— Ужасно. Та това е агресия! — възмущаваха се повечето хора.
Те нямаха никакви основания да смятат така, но интуицията им го подсказваше. Някои не бяха съгласни.
— Не се страхувайте. Това или е мисия на добра воля, или мисия с цел да се установят с нас външнотърговски връзки. — Тези изказвания целеха да внушат спокойствие и кураж пред нашествието на извънземните същества.
Космическите кораби кацаха един след друг в различни точки на земното кълбо и дори най-лошите предположения започнаха да се сбъдват.
Извънземните същества, които изскочиха от отворените люкове на космическите кораби, не се различаваха особено от земните жители, но по лицата им беше изписана дълбока ненавист.
Размахваха сребристи оръжия с такава злоба, сякаш бяха попаднали сред смъртните си врагове. А може би расата им беше такава, целите им същества да бъдат пропити със силна омраза. От сребристите оръжия, които нашествениците държаха, излизаше ослепителен сребрист пламък, който за миг превръщаше в пепел трева, дървета и постройки. Хората, които стояха и гледаха отстрани, също загиваха в пламъците. Никой нямаше време дори да извика от болка, а след изгарянето не оставаха никакви следи.
Съпротивата, която някои се опитаха да окажат, беше напразна. Хората нападаха с бойни ракети и реактивни бомбардировачи, но скоро стана ясно, че всичко е безполезно. По-голямата част от самолетите и бойните ракети бяха унищожавани от огнената струя още преди да достигнат целта, а останалите, изглежда под въздействието на някакви електромагнитни вълни изобщо не се взривяваха. Съпротивата беше безполезна.
— Няма смисъл, трябва да прекратим атаките.
— Ако спрем атаките, може да го приемат като сигнал, че се предаваме.
Прекратиха всички бойни полети, но ожесточените нашественици не спряха опустошителния си поход. Минаваха от град в град и унищожаваха всичко по пътя си.
— Да знаехме поне защо…
Група известни учени, които бяха сред спасилите се като по чудо хора, с помощта на далекогледи и апарати за подслушване от разстояние се опитаха да разберат езика на извънземните същества.
— Най-после разбрахме езика на нашествениците! Сега вече можем да се опитаме да влезем в контакт с тях и да разберем какво искат от нас.
— Ще им се молим! Иначе ни очаква гибел.
Построиха огромна усилвателна уредба и се опитаха да разговарят с извънземните същества.
— Вие от коя планета пристигнахте?
— От планетата Р. Имате нещо против ли? — отговориха те.
— Не ние нямаме никакви особени възражения. Само че не се ли отнасяте с нас прекалено жестоко? Какви са вашите намерения? Може би нашите прадеди с нещо са ви засегнали? — плахо питаха хората, без да имат каквото и да е понятие за космическите нашественици.
— Какво общо имат с нас вашите прадеди? Не ни е интересна тази планета и затова ще я опустошим — беше отговорът.
— Не можете ли да се смилите над нас? След като вече разговаряхме, кажете ни поне с каква цел пристигнахте на Земята?
Земните жители ги молеха на колене, но отговорът, който получиха, беше суров:
— Млъкнете! Безполезно е да говорите за каквото и да било. Ако имате някакви възражения, сражавайте се!
Нищо не можеше да се направи, положението беше неспасяемо. Нашествениците продължаваха да опожаряват безогледно. Убиваха всеки, който се опиташе да окаже някаква съпротива. Онези, които стояха мирно и тихо, им бяха безинтересни и затова погубваха и тях. Прекрасни градове един след друг се превръщаха в руини, от зелените планини оставаха кратери, а богатите плодородни полета се превръщаха в пепел.
— Ако всичко това продължава, ще ни избият до един. В какво време сме се родили!
По всичко личеше, че този кръстоносен поход няма да свърши, докато не бъде убит и последният човек на Земята. Вече никой не се съмняваше в това. По някое време космическите същества, изглежда, се наситиха да рушат.
— Какво, да тръгваме ли вече?
Качиха се в корабите и излетяха.