— Ще те убия, ако промениш температурата.
— Хладката вода подпомага отварянето на порите и действа освежаващо.
— Ти вече се погрижи за това. — Ив остави чашата и насапуниса тялото си сред облаците пара.
Излезе първа, пристъпи в кабината за изсушаване и потръпна, когато чу как Рурк нареди температурата на водата да бъде понижена с десет градуса. Знаеше, че той очаква да му разкаже за случая, поради който снощи беше закъсняла, а днес, въпреки че беше почивният й ден, отново трябваше да работи. Стана й приятно, че Рурк прояви разбиране и не започна да я разпитва преди да се е настанила във всекидневната с втора чаша кафе. Той мълчаливо й поднесе чинията с омлет.
— Искрено съжалявам, че снощи пропуснах вечерята с важните гости — смутено промърмори Ив.
Рурк отряза парченце от палачинката, приготвена с истинско прясно мляко.
— Да разбирам ли, че ще трябва да ти поднасям извиненията си всеки път, когато плановете ни се провалят заради внезапното ми заминаване по работа?
Тя понечи да му възрази, но размисли и поклати глава. След секунди промълви:
— Не, разбира се. Все пак исках да знаеш, че този път не бях забравила за вечерята. Точно си тръгвах, когато някакъв човек се свърза с мен по видеотелефона. Изключил беше видеото, а отгоре на всичко не успяхме да проследим обаждането.
— Нищо чудно, като знам с каква допотопна техника работи нюйоркската полиция.
— Не е толкова допотопна — засегна се тя. — Този тип е истински професионалист. Съмнявам се, че дори ти ще успееш да го разконспирираш.
— Подценяваш способностите ми.
Тя злорадо се усмихна.
— Какво пък, може би ще ти се отдаде възможност да ги докажеш. Непознатият поискал да го свържат с мен, не с друг полицейски служител. Нищо чудно да ме потърси и тук.
Рурк остави вилицата си и отпи от кафето си; държеше се така, сякаш думите й не са му направили впечатление, но целият се напрегна.
— Нима намекваш, че проявява интерес точно към теб?
— Така излиза. Отначало ми надрънка какви ли не религиозни глупости, най-голямата от които беше, че бил пратеник на Господ Бог. Освен това този „Месия“ обича гатанките.
Тя пусна записа от разговора с непознатия и видя как Рурк присви очи, смръщи чело и гневно стисна устни, сетне промълви:
— Сигурно веднага си разгадала гатанката и си проверила в Лакшъри Тауърс.
— Позна. Проникнахме в луксозния апартамент на последния етаж и открихме в дневната части от насеченото тяло на убития, когото намерихме в спалнята.
Тя отмести чинията си, изправи се и закрачи напред-назад, като машинално прекарваше пръсти през косата си.
— Никога не съм виждала по-отвратителна гледка. Порази ме жестокостта на убиеца, който беше действал с прецизността на хирург. При предварителния оглед съдебният лекар съобщи, че ампутациите са били извършени още докато Бренън е бил жив. Убиецът го бил натъпкал с наркотици, които обаче не са притъпявали болката. А тя навярно е била неописуема. Жертвата беше и изкормена…
— Господи! — изпъшка Рурк. — В миналото така са били умъртвявани хора, обвинени в политически или в религиозни престъпления. Смъртта настъпва бавно и мъчително…
— А гледката е потресаваща — прекъсна го Ив. — Краката му бяха отрязани, а едната му ръка беше отсечена до китката. Бил е още жив, когато е било извадено дясното му око, което така и не открихме на местопрестъплението.
— Каква прелест. — Рурк внезапно изпита отвращение към храната. Стана, приближи се до гардероба и промърмори: — Око за око.
— Това съм го чувала някъде, май в някаква пиеса, където се говореше за отмъщение.
— Цитирах ти пасаж от Библията, скъпа. Няма по-интересна и вълнуваща пиеса от Светото писание. — Той извади от гардероба вълнен спортен панталон.
— Ето, че пак сме на религиозна тема… Добре, да приемем, че този тип иска да си отмъсти за нещо. Може би е религиозен фанатик или пък е имал зъб на жертвата. Предполагам, че ще узнаем мотива, когато разберем всичко за Бренън. Наредих да не съобщават нищо на медиите поне докато се свържа със семейството му.
Рурк посегна към бяла памучна риза и попита:
— Убитият имал ли е деца?
— Дори три.
— Професията ти е отвратителна, лейтенант.
— Може би затова я обичам. — Ив замислено потърка челото си. — Доколкото ни е известно, съпругата и децата му са в Ирландия. Днес непременно трябва да ги открия.
— В Ирландия ли?
— Да. Изглежда, убитият е твой „бивш“ сънародник. Предполагам, че не познаваш някой си Томас Бренън, нали? — Усмивката й помръкна, когато забеляза как очите на Рурк потъмняха и изражението му се промени. — Господи! Изобщо не го допусках!