Макнаб действително кипеше от гняв, но не прекъсваше работата си със скенера; забеляза, че на осемнайсетия етаж има мощна апаратура за комуникации. След секунди промърмори:
— Признавам, че още ме е яд, а също и че неподчинението ми е непростимо. Но моля да ме разберете — понякога по цял месец не излизам от стаята си в управлението. Зарадвах се, че ще присъствам на залавянето на престъпник, а вие побързахте да се отървете от мен.
Докато наблюдаваше гладкото му, невинно лице, тя се почувства безкрайно уморена и остаряла.
— Макнаб, участвал ли си в ръкопашен бой освен по време на обучението?
— Не, но…
— Насочвал ли си оръжието си към човек, не към мишена?
Младежът се намръщи.
— Не съм и признавам, че не обичам да се бия.
— Силата ти е ей тук. — Тя докосна скенера. — Много добре знаеш колко инженери кандидатстват за работа в отдела по електроника? Там се приемат най-добрите. Бива си те — мога да преценя, защото съм работила с най-добрия — добави тя, мислейки си за Фийни. — Трябваш ми, за да заловим заедно това чудовище. — Безцеремонно докосна подутината на челото му, сетне промълви: — Запомни, че участието в операции понякога ти излиза през носа.
— Момчетата от отдела ще ме майтапят поне до Коледа. Ама че абсурд — някакво си куче да ме извади извън строя.
— Не беше „някакво“, а много голямо куче — съчувствено каза Ив и му подаде сандвича. — С огромни зъби. Да знаеш само как ухапа Лоримър по глезена…
— Не думайте! — Макнаб се поободри и отхапа от сандвича. — Никой не ми съобщи тази подробност. — Скенерът избръмча и той се намръщи. — На деветнайсетия етаж, в апартамента в източното крило също има мощна апаратура. — Той извади комуникатора си. — Син екип, проверете номер 1923. Може би е само музикална уредба на някое богато хлапе, но е много мощна.
— Ще разпитам обитателите на сградата — заяви Ив. — Ако попаднеш на нещо интересно, веднага ми го съобщи.
— Вие също, лейтенант. Между другото, къде е Пийбоди?
Ив повдигна вежди, изгледа го, сетне отговори:
— Надзирава демонтирането на апаратурата в хотелската стая. Тя не те харесва, Макнаб.
— Знам. — Младежът широко се усмихна. — Кой знае защо точно това особено ме привлича. — Той си затананика и отново се обърна към скенера.
В полунощ Ив смени работния екип с нови хора, изпрати Макнаб вкъщи със заповед да поспи минимум осем часа и също се прибра у дома. Не се изненада, когато намери съпруга си в кабинета му. Рурк си беше налял чаша бяло вино и не откъсваше поглед от монитора, където вървяха кадри от провалилата се операция.
— Изпратих хората от първия екип да си починат — обясни тя. — Започваха да се изнервят.
— Ти също изглеждаш изнервена. Искаш ли чаша вино?
— Не, благодаря. — Тя се приближи и видя, че е спрял записа на мястото, където Макнаб политаше с главата напред към вратата. — Той едва ли ще поиска да сложи в рамка тази снимка.
— Не успяхте ли да откриете апаратурата на престъпника?
— Макнаб мисли, че онзи я е изключил. — Ив разтри втвърдените си вратни мускули. — Аз съм на същото мнение. Възможно е да го е направил чрез устройство за дистанционно управление или пък има съучастник. Според Майра този тип иска по време на играта непрекъснато да бъде в центъра на вниманието, ето защо не изключвам възможността да има партньор… или по-вероятно партньорка и то с властен характер.
— Например майка му?
— Съгласна съм с предположението ти, но и дистанционното устройство би му свършило същата работа. Хм, въобразява си, че командва парада, което ме кара да мисля, че има собствено жилище. — Тя се приведе към монитора и се втренчи в човека с дългото палто и шофьорската фуражка. Облеклото му също е част от играта. Прикрива фигурата му и същевременно е някак драматично. Все едно, че нашият човек играе главната роля в пиеса. Но погледни го сега — изглежда като актьор, на когото са суфлирали погрешна реплика. Поведението му издава, че е изплашен, че е изпаднал в паника. Инстинктивно отстъпва и вдига ръка да се защити. Обзалагам се, че зад черните очила очите му са разширени от страх. — Нещо привлече вниманието й; тя смръщи вежди и се приведе още по-ниско. — Дявол да го вземе, не виждам очите му и не мога да разбера накъде гледа — може би към Бакстър, който посяга към оръжието си. Или пък наблюдава „полета“ на Макнаб?
— От мястото, където се намира, може да наблюдава и двамата.
— Е, какво ще кажеш за Бакстър? Прилича ли ти на ченге, което посяга към оръжието си? Защо пък да не изглежда като портиер, който е дочул врявата и се готви да повика охраната по пейджъра си.