Ако не беше намесата на онази Далас, досега щеше да е свършил с мръсното прасе Брайън. Щеше да наблюдава Пат още два дни и да изучи навиците му… Тогава щеше да разбере, че чистачът вечно е пиян и нямаше да бърза с упойката.
Дочу трясък и стреснато примигна, осъзнавайки, че е запратил тежък стол зад огледалото зад бара.
„Голямо чудо!“ — помисли си. Това беше само едно гнездо на порока в този порочен град. Искаше му се да го срине до основи, да го запали и с удоволствие да наблюдава огромните пламъци.
Та нали и самият Христос беше унищожил пазарището в справедливия си гняв към лихварите, блудниците и грешниците?
Но сега нямаше време. Не за това беше изпратен тук.
Бог го беше изпратил заради Пат Мъри.
Грабна лазера. Беше се примирил с мисълта, че ще трябва да извади окото му докато е в безсъзнание. Реши, че това не е толкова фатално и се приведе над жертвата си. Ще има с какво да се позабавлява.
Изпита задоволство, когато извади окото със сръчността на хирург. Едва сега си признаваше, че първия път беше действал неумело, защото ръката му трепереше. И все пак беше изпълнил мисията си, беше довършил започнатото. Така щеше да довърши всички, които Бог му беше посочил.
Пусна окото в малка стъкленица с прозрачна течност. Беше се примирил, че този път не ще може да вземе „трофея“ си и да го прибави към колекцията си. Достатъчно беше, че го е извадил… око за око…
Повлече Пат към аквариума и чистачът изстена.
— Събуждаш се вече, ах, ти, пиян грешнико! — Преметна жертвата си през рамо и се заизкачва по желязната стълбичка.
Гордееше се, че има сили да носи човек на гърба си. Като малък беше болнав и немощен. Но имаше силно желание да се промени. Подчиняваше се на наставленията и упражняваше тялото и съзнанието си докато почувства, че е готов, че е идеален за мисията, с която беше натоварен.
Остави Пат на дъното на празния аквариум и извади от джоба си портативна бургия. Затананика любимия си химн и се захвана да пробива дупки. Прикрепи със скоби белезниците, изправи се и ги дрънна, за да се убеди, че няма да се изплъзнат. После свали дрехите на Пат.
— Голи се раждаме и голи умираме — бодро произнесе той и окова с белезниците глезените на жертвата си. Втренчи се в окървавеното лице и забеляза, че клепачите на чистача потрепват. — След малко ще проверим дали ще имаш сили да ме молиш за пощада.
Извади значката от джоба си и я пусна до жертвата. После благоговейно целуна статуетката на Светата Дева и я постави на пода с лице към грешника.
— Помниш ли ме, Пади?
Съзнанието на Пат започваше да се прояснява, пареща болка проряза главата му и той почувства, че му се повдига. Изстена, после изкрещя:
— Исусе Христе, какво е това?
— Възмездие.
Пат се разрида и притисна длани към лицето си, сякаш искаше да спре болката. Когато откри какво са сторили с него, изпищя:
— Господи, окото ми го няма!
— Тук е! — Човекът в черно се запревива от смях. — Ето го, на масата е.
— Какво става? Защо постъпваш така с мен? — Пат, който напълно беше изтрезнял, се опита да стане и видя, че е прикован към дъното на аквариума. Болката го прониза като мълния. — Слушай, тук няма да намериш пари, всичко се прибира в касата. Не знам кода, защото съм най-обикновен чистач.
— Не ме интересуват парите.
— Тогава какво правиш? Какво си направил с мен? О, пресвета Дево, какво иска този човек?
— Не споменавай името й. — Той отново се разгневи и удари с юмрук Пат по лицето. — Ако го изречеш още веднъж, ще изтръгна мръсния ти език.
— Не разбирам какво искаш — изстена чистачът.
— Искам живота ти. Чаках цели петнайсет години и тази нощ удари и твоят час.
От единственото око на Пат се стичаха сълзи, а болката сякаш го обгръщаше като огнен обръч, но все пак той се опита да хване крака на мъчителя си. Не успя и посегна отново като ругаеше, заплашваше и ридаеше.
— Съжалявам, че нямам достатъчно време да се позабавлявам с теб. — Човекът с черното палто ловко се изкачи по стълбичката, последван от виковете на жертвата си. — Ще пусна водата така, че ще те залее след около час. Цял час — повтори и се усмихна на Пат през стъклото, докато слизаше от другата страна на аквариума. — Гарантирам ти, че дотогава ще обезумееш. Водата ще се покачва сантиметър по сантиметър, ще покрие първо глезените ти, коленете, ще стигне до кръста ти. Ще се опитваш да се освободиш от оковите, ще се дърпаш, докато глезените ти се разкървавят. А водата постепенно ще достигне до шията ти…