— Не можем ли да минем без него?
— Не ставай дете. — Ив включи чистачките, тъй като беше завалял мокър сняг. — Макнаб трябва да провери записите на разговорите по видеотелефона на Съмърсет. — Тя отново се обади в болницата, за да се осведоми за състоянието на Мъри. — Може би ще прескочи трапа — отбеляза, докато пътуваха по алеята към дома й. — Жена му неотлъчно бдяла над леглото му.
Точно когато спря колата, забеляза как по алеята се приближава друг автомобил. Раздразнението й се стопи, когато позна шофьора.
— Фийни, добре дошъл!
Той излезе от колата. Лицето му беше загоряло от жаркото слънце, дрехите му бяха измачкани, а на главата му нахлупена мексиканска сламена шапка.
— Здравей, малката. — Той извади някакъв кашон от колата и олюлявайки се под тежестта му, тръгна към Ив. Току-що се върнахме и жена ми настоя веднага да ти донеса подаръка. Толкова сме задължени на двама ви с Рурк, задето ни поканихте да гостуваме в страхотната ви вила. — Той забели очи. — Слушай, Пийбоди, помоли Далас да те изпрати за няколко седмици в Мексико. Вилата е истински дворец, кацнал на стръмна скала. Можеш да береш южни плодове през прозореца, без да ставаш от леглото. Басейнът е колкото езеро, а домашният дроид върши всичко, освен да ти помага да си закопчаеш панталоните. Хей, няма ли да ме поканиш да вляза, Далас? Това чудо тежи минимум двайсет и пет килограма.
— Разбира се… Заповядай. Мислех, че ще се върнеш след… — Тя замълча, осъзнавайки, че е загубила представа за времето.
Фийни стовари кашона върху масата във фоайето и разкърши раменете си.
— Е, разкажи какво се е случило докато ме нямаше.
— Нищо особено. Разследвам три убийства, извършени от един и същи човек, който днес се опита да вземе още една жертва — пострадалият е в кома, но може би ще прескочи трапа. Всеки път, преди да нанесе своя удар, престъпникът ми се обажда и ми задава гатанки, с които да ме насочи към обекта си. От думите му личи, че е религиозен фанатик. Рурк познава всички жертви от времето, когато е живял в Дъблин, а Съмърсет е главният заподозрян.
Фийни поклати глава.
— За престъпниците няма почивен ден. Честно казано, цели две седмици не съм гледал телевизия и… — Внезапно очите му се разшириха от изненада. — Съмърсет ли е заподозрян?
— Ще ти разкажа всичко по време на обиска. Макнаб скоро ще бъде тук.
— Макнаб ли? — Фийни се спусна след нея и захвърли сламената си шапка. Ваканционното му настроение се беше изпарило. — Защо човек от моя отдел ти помага?
— Престъпникът е компютърен гений, отгоре на всичко притежава първокласен заглушител на радио– и телевизионните сигнали. Макнаб успя да открие откъде се обажда, но още не сме се добрали до бърлогата му.
— Макнаб е добър специалист. Личи си, че аз съм го обучавал.
— Той ще ти обясни всички технически подробности. Първата ни работа е да претърсим жилището на Съмърсет и да проверим достоверността на записа на едно анонимно обаждане. — Тя спря пред вратата на апартамента на иконома и подметна на Фийни: — Идваш ли с мен или ще се върнеш да прибереш шутовската си шапка?
— Само ще се обадя на жената и ще я предупредя, че няма да се прибера за вечеря.
— Липсваше ми, Фийни — усмихнато заяви Ив. — И то много.
Ирландецът се ухили.
— Жената е заснела с камера как прекарваме почивката си. С Рурк сте поканени на вечеря, тогава щяла да ви покаже и видеофилма. Подготви се да прекараш шест часа пред телевизора. — Той повдигна вежди и се обърна към Пийбоди: — Ти също си поканена.
— Капитане, не бих искала да…
— Няма да се измъкнеш така лесно, Пийбоди — щом аз съм принудена да скучая, ще скучаеш и ти. Трябва да спазваме йерархията — промърмори Ив.
— Още един повод да ме повишите в чин. Благодаря, лейтенант.
— Няма защо. Включвам записващото устройство. Лейтенант Ив Далас, капитан Райън Фийни и полицай Дилия Пийбоди — влизаме в апартамента на Лорънс Съмърсет с цел извършване на обиск.
Никога досега Ив не беше прекрачвала прага на това жилище. Беше очаквала да бъде обзаведено спартански и дори безвкусно, но остана смаяна от меките, преливащи се тонове, от изящните украшения върху полираните дъбови масички, от елегантните и едновременно удобни мебели, които допринасяха за уюта на дневната.
— Кой би могъл да предположи… — тя поклати глава, — че жилището се обитава от сухар като Съмърсет? Като гледам всичко това си представям човек, който се наслаждава на живота и има много приятели. Фийни, заеми се с апаратурата за комуникации, а ти, Пийбоди… — В този момент от вградения в ниша домашен монитор се разнесе сигнал. — Сигурно е Макнаб. Отвори му, после започнете да претърсвате това помещение. Аз ще се заема със спалнята.