— Не се притеснявай, ще я махнат веднага — вече имаме доказателства, че е невинен. Бързам да се върна в управлението, за да разпитам Одри. Уитни също ще присъства.
— Фийни и Макнаб положително ще установят, че „бръмбарите“ за подслушване се произвеждат в моите предприятия и че имат специално покритие, което не позволява на скенерите да ги открият. Каква ирония — излиза, че съм снабдявал убиеца с всичко необходимо, отгоре на всичко е получавал и заплата.
— Вече знаем кой е, Рурк. Дори някак си да е разбрал какво се е случило и да се укрива, непременно ще го заловим. Майка му е в ръцете ни. Всичко, което знаем за него, подсказва, че той не може да действа без указанията й. Ето защо предполагам, че няма да напусне града… А колкото до секретната информация от твоя проектантски отдел, обещавам да занеса дисковете право в полицейското управление; до тях ще имаме достъп само двамата с Фийни. Законът ти дава право на подобна защита. — Тежко въздъхна и добави: — Предстои ми нелеката задача да разпитам Одри. Предполагам, че ще закъснея.
— По всичко личи, че и аз ще имам доста работа тук. Може би ще се прибера още по-късно от теб… Разговарях с лекуващия лекар на Пат Мъри, който ми съобщи, че пациентът е излязъл от комата. Още не можел да говори и да движи крайниците си, но лекарският екип се надява, че с помощта на различни процедури Пат ще се възстанови напълно.
Ив, която знаеше, че Рурк плаща лечението на сънародника си, нежно докосна ръката му.
— Двама полицаи охраняват стаята му. Утре ще го посетя.
— Ще отидем двамата. — Забеляза, че Ниб носи кутия с дискове и усмихнато промълви: — Наслука, лейтенант.
На петия час от разпита на Одри Ив се отказа от кафето и премина на вода. При продължителна употреба заместителят на кафе, който полицейската закусвалня предлагаше на уморените ченгета, предизвикваше язва на стомаха.
Одри пиеше чаша след чаша чай, но умората и напрежението постепенно си даваха отражението. Елегантно фризираната й коса се сплъсти от потта, гримът й се поизтри и Ив забеляза, че лицето й е бледо като на мъртвец, а устните й — прекалено тънки без червилото, което е смекчавало очертанията им. Клепачите и очите й бяха зачервени.
— Иска ми се да обобщим казаното досега. Когато съпругът ти е бил убит…
— Той беше екзекутиран — прекъсна я Одри. — Хладнокръвно екзекутиран от онзи мръсен плъх Рурк. Загуби живота си заради една блудница и ме остави вдовица, а детето си сираче.
— Повтаряш думи, които ден след ден, година след година си натрапвала в съзнанието на сина си и постепенно си изпълвала сърцето му с омраза. Превърнала си го в свое оръдие на отмъщение.
— Нито за миг не съм го лъгала. Исках да стана монахиня и да умра без да съм познала плътската любов. Ала Лиъм Калхун ми беше изпратен, един ангел го доведе при мен, затова легнах с него и заченах син.
— Ангел ли? — повтори Ив и се облегна назад.
— Видях светлина — замечтано произнесе Одри и очите й заблестяха. — Златиста светлина. Затова се омъжих за човека, който беше само инструмент за създаване на момчето. А когато го екзекутираха, разбрах каква е мисията на сина му. Синът ми не беше роден да умре заради греховете си, а да отмъсти за тях.
— Непрекъснато си му внушавала, че мисията му е да убива.
— Не. Учех го да вземе онова, което е било отнето, да балансира и изравни везните. Лиъм беше болнаво и хилаво дете. Беше подложен на страдания, за да се пречисти за своята задача. Посветих живота си на обучението му. — Тънките й устни се извиха в усмивка. — Той беше прекрасен ученик. Никога не ще го заловите. Умно е моето момче, истински гений. А душата му е чиста като току-що паднал сняг. — Усмихна се още по-широко и добави: — Ние сме недосегаеми.
— Синът ти е убиец, социопат и религиозен фанатик. А ти си се погрижила да получи добро образование в областта, която си преценила като най-необходима за осъществяване на бъдещите ти планове.
— Умът му беше неговият меч.
„А душата му? — запита се Ив. — Каква жлъч е вливала в душата на собственото си дете.“
— Обучавала си го почти петнайсет години, моделирала си го като фигура от глина преди да го накараш да убива. Умна жена си, Мери.
— Одри, сега се казвам Одри. Имам документи, които го доказват.
— Компютърният гений се е погрижил и за това, нали? Създал е Одри Мъръл. Имала си достатъчно пари за осъществяването на плана си, но най-вече си проявила похвално търпение, докато уточниш дори най-малките подробности. Ала синът ти не е толкова търпелив. Как ли ще постъпи сега, когато не можеш да го ръководиш?
— Лиъм ще се справи и сам. Ще довърши започнатото, защото е роден именно заради това.