— Нима мислиш, че си го програмирала толкова добре? Дано да си права. Надявам се да ми предложи нова игра, тогава непременно ще го заловя. Сигурна съм, че има резервна апаратура и се крие някъде наблизо.
Одри се усмихна и отпи от чая си.
— Никога не ще го намериш в твоя огромен, нечистоплътен град, който е олицетворение на Содом и Гомор. Но синът ми ще знае къде се намирате с твоя любовник, чиито ръце са окървавени. Бог ми е свидетел, че добре изиграх ролята си. Жертвах се като позволих на онзи глупак Съмърсет да ме докосва. Разбира се, не му разреших големи волности, защото Одри е почтена жена, освен това не исках да го изпусна. Глупакът страстно ме желаеше. Няколко пъти ме покани в жилището си, за да послушаме музика и да рисуваме.
— А пък ти си се възползвала, за да поставиш „бръмбарите“.
— Изобщо не се затрудних, любовта го беше заслепила. Подсказах му, че мястото на картината, която му подарих, е в спалнята и той я окачи там. Така знаехме какво прави във всеки момент. Беше пионка за моя Лиъм.
— Ти ли заповяда на сина ти да постави бомба в колата ми? — Ив се усмихна, когато забеляза как Одри гневно стисна устни. — Съмнявам се. Действаш много по-коварно, освен това едва ли си искала толкова рано да ме извадиш от играта. Направил го е на своя глава. Лиъм е като парен котел, който може да избухне, ако не го държиш под око. А сега ти не можем да го контролираш.
— Той се покая заради грешката си. Никога повече не ще се отклони от верния път.
— Не бъди толкова сигурна. Мисля, че точно сега ще сгреши и ще ми падне в ръцете. Възможно е да пострада, да бъде убит, Одри. Има опасност да го загубиш. Ако ми кажеш къде е, ще ти дам обещание, че няма да пострада.
— Да не мислиш, че искам до края на живота си момчето ми да бъде затворено в някоя лудница? — Тя стана и се приведе към Ив. — Предпочитам да умре като мъж, като мъченик, който е отмъстил заради пролятата кръв на баща си. „Почитай твоя баща и твоята майка“ — това е най-мъдрата Божия заповед, защото човек идва на бял свят благодарение на родителите си. Моят син няма да я забрави, сигурна съм. Ще си я повтаря, докато довърши започнатото.
— Тази жена е истинско чудовище — обърна се Ив към Уитни след приключването на разпита.
— Не се съгласява да го издаде, дори ако с това ще го спаси и ще бъде щастлива, ако синът й умре, довършвайки делото, започнато от нея.
— Ще й бъдат направени изследвания; вероятно до края на живота си ще бъде затворена в заведение за хора с престъпни наклонности и умствени увреждания.
— Мисля, че се преструва на умопобъркана. Жалко за младежа — ако не е било нейното „възпитание“, може би от Лиъм е щяло да излезе нещо друго.
— Миналото не може да се промени. Прибери се вкъщи, Далас. Достатъчно поработи за днес.
— Първо ще проверя докъде е стигнал Фийни.
— Не е необходимо. Двамата с Макнаб работят усърдно. Ако отрият местонахождението на втората апаратура, ще ти се обадят. Отивай си у дома, лейтенант — повтори командирът преди да е измислила друга причина да остане. — Навярно „горивото“ ти е изчерпано. „Зареди“ се и утре сутринта започни с нови сили.
— Слушам, сър. — Докато отиваше към гаража, тя си помисли, че Уитни е прав. Щеше да се прибере у дома, да хапне и да разбере какво е открил Рурк в отдела си. Хрумна й, че ако въведат имената на заподозрените в неговия компютър, може би ще намерят скривалището на убиеца.
В този огромен и пренаселен град човек можеше лесно да се скрие… Ами ако Лиъм още не знае за арестуването на майка му… Тя включи видеотелефона.
— Надин Фарст, Канал 75.
— Говори Надин Фарст. В момента не съм на работното си място. Моля, оставете съобщение или ми го изпратете по факса или чрез електронната поща.
— Прехвърлете обаждането в дома й. По дяволите, Надин, как можа точно днес да си вземеш почивка!
— Здравейте. Аз съм Надин. В момента не съм у дома. Ако желаете…
— Проклятие! Слушай, скъпа, бягаш си от късмета. Имам новина, която толкова ще повиши рейтинга ти, че ще станеш най-прочутата репортерка.
— Така кажи! — Лицето на Надин се появи на монитора. — До късно работиш, Далас.
— Да, за разлика от теб.
— Човек има нужда от малко почивка, нали?
— Ти не си човек, а репортер. Искам информацията, която ще ти дам да бъде излъчена още тази вечер. Полицията е арестувала човек, свързан със серията от жестоки убийства. Задържаната се нарича Мери Патриша Калхун, известна още като Одри Мъръл, и е обвинена в съучастие при убийствата на Томас Бренън, Шон Конрой и Джени О’Лиъри, както и в опита за убийство на Патрик Мъри.
— Почакай, едва сега успях да включа записващото устройство.