— Това е първият ти и единствен шанс — без капка съчувствие промълви Ив. — Полицията издирва сина й Лиъм Калхун във връзка с тези престъпления. Обади се на отдела за връзки с обществеността, ако ти трябват фотографии на предполагаемите убийци.
— Непременно. Слушай, искам още тази вечер да излъча интервю с майката.
— Продължавай да вярваш в чудеса, Надин. Наивността ти стопля сърцето ми.
— Далас…
Ив прекъсна връзката и се усмихна. Репортерката беше истинска професионалистка — информацията щеше да бъде излъчена след трийсет минути.
Когато премина през огромните врати на градината и подкара по алеята към дома си, очите й пареха от умора, но едновременно се чувстваше напрегната. Реши да поработи още няколко часа, но преди това искаше набързо да хапне и да вземе душ.
Остави колата пред входа и се заизкачва по каменните стъпала. Щом влезе във фоайето, съблече коженото си яке и го преметна на перилото на вътрешната стълба. Тежко въздъхна при мисълта, че ще трябва да разговаря със Съмърсет. Предпочиташе изобщо да не го вижда, но все пак беше длъжна да му съобщи, че обвиненията срещу него напълно са отпаднали. Питаше се къде е — обикновено безшумно изникваше отнякъде и я посрещаше с намръщена физиономия.
— Навярно се е затворил в жилището си и се преструва на обиден — промърмори тя и се обърна към домашния робот: — Къде е Съмърсет?
— В дневната.
— Знаех си, че се цупи. — Пое си въздух и извика: — Прибрах се, бастун такъв! Да знаеш обаче, че предпочитам да ме отбягваш пред пороя от упреци и оплаквания, с които ме заливаш… — Тя тръгна към дневната, но внезапно се вцепени.
Изгаряше от желание да извади оръжието си, вместо това протегна ръце, за да покаже, че са празни.
— Умна си, затова те харесвам. — Лиъм усмихнато надникна иззад креслото, в което седеше завързаният иконом. — Знаеш ли какво е това? — попита и насочи някаква сребриста тръбичка към окото на Съмърсет.
— Не, но изглежда доста… ефикасно.
— Нарича се лазерен скалпел — един от най-модерните инструменти, използвани от съвременните хирурзи. Щом го включа, ще извадя окото на този сводник. Но няма да спра дотам, а ще унищожа и мозъка му.
— Струва ли си труда, Лиъм? Мозъкът на този човек е колкото на кокошка — има опасност да не го откриеш.
— Не го обичаш, нали? — Младежът се усмихна още по-широко, а Съмърсет отчаяно затвори очи. За миг Ив видя пред себе си привлекателен млад мъж с интелигентни очи и чаровна, многообещаваща усмивка. — Именно това ми доставяше най-голямо удоволствие. Опитваше се да спасиш кожата му, въпреки че го мразиш не по-малко, отколкото го мразя аз.
— Вярно е, но исках да го отърва, защото съм практична жена. В днешно време трудно се намира добра прислуга… Слушай, махни този лазер, започвам да се изнервям.
— Искам да извадиш оръжието си, лейтенант. Хвърли го на пода и го ритни към мен. Виждам, че се колебаеш. Ето защо искам да те предупредя, че съм направил известни изменения в устройството на този инструмент и съм увеличил обсега му на действие. — Той се изкиска и насочи лазера към главата й. — Гарантирам, че ще прободе мозъка ти.
— Мразя лекарите. — Тя с два пръста измъкна оръжието си от кобура и приклекна, сякаш да го остави на пода, но вместо това здраво го стисна. От лазера се стрелна тънък лъч и младата жена усети невероятна и пареща болка в рамото.
Пръстите й изтръпнаха и оръжието й издрънча на пода.
— Предвиждах го — заяви младежът. — Виждаш ли колко добре те познавам? — Докато говореше, прекоси дневната и вдигна оръжието, докато Ив се опитваше да потисне гаденето си и да се съсредоточи. — Казвали са ми, че болката при разрязване с лазер е нетърпима и че се препоръчва упойка. — Засмя се, отстъпи и заяви: — Но от болка не се умира. Не е зле да превържеш раната — целият под се изцапа с кръв. — Приведе се, услужливо откъсна ръкава на ризата й и пусна парчето плат в скута й.
Замълча и се втренчи в младата жена, която тежко дишаше, опитвайки се да завърже плата със зъби и с една ръка.
— Жилава жена си, лейтенант. Освен това си умен и достоен противник. Но се провали. Още в началото беше обречена на провал. Само праведните побеждават.
— Спести ми религиозните проповеди, Лиъм. Признай, че за теб всичко е игра.
— Грешиш, лейтенант. Когато с удоволствие служиш на Бога, това означава, че се прекланяш пред величието Му и не е грях.
— Все пак признаваш, че си изпитал удоволствие.
— И то голямо. Всяка твоя стъпка, всеки твой ход те приближаваше към нашата среща. Такава е волята Божия.
— Твоят Бог е кръгъл идиот.