Той я зашлеви с опакото на ръката си.
— Не смей да богохулстваш! Никога не се подигравай с Всевишния в мое присъствие, уличнице. — Остави я да лежи на пода и взе чашата с вино, която си беше налял докато я чакаше. — Исус е изпил гроздовия сок, седейки между враговете си. — Той отпи една-две глътки и видимо се поуспокои. — Когато и Рурк се прибере, кръгът ще се затвори. В ръцете ми е силата Божия. — Усмихнато погледна към двете оръжия и добави: — Плюс най-модерните технологии.
— Рурк няма да се прибере — изфъфли Съмърсет, който беше замаян от инжектираната му упойка. — Казах ти, че няма да се прибере.
— Ще си дойде. Винаги се прибира при блудницата.
Ив стисна зъби и успя да застане на колене. Втренчи се в лицето на младежа и разбра, че е безвъзвратно изгубен. Лудостта, която майката беше посяла в детето, беше покълнала в мъжа.
— Ти не се обаждай — сопна се тя на иконома. — Искам да знам защо си пуснал в къщата този смахнат дето само цитира Библията?
— Искаш ли отново да изпробвам лазера върху теб? — изкрещя Лиъм.
— Не разговарям с теб.
— Реших, че идва полицията — въздъхна Съмърсет. — Този човек караше полицейска кола и беше униформен. Съобщи ми, че вие сте го изпратила.
— Не си успял да се справиш със системата за сигурност, а, приятел? Доста сложна е за елементарните ти познания.
— Нямах достатъчно време. — Лиъм се нацупи като дете, на което са отказали любимия му десерт. — За мен не съществуват невъзможни неща. Но ми омръзна да чакам.
— На два пъти вече се провали. — Ив с усилие се изправи на крака и заскърца със зъби, за да не изкрещи от болка. — Не можа да се добереш до Брайън, нито да довършиш Пат Мъри. Той ще оздравее и ще свидетелства против теб в съда.
— Бог е искал да провери дали съм готов на всичко. Той винаги подлага на изпитания учениците си. Но сега почти всичко свърши. Играем последния рунд и ти губиш. — Наклони глава, очите му блестяха като на хищна птица. — По-добре е да седнеш, лейтенант. Загубила си доста кръв и си бледа като платно.
— Предпочитам да остана права. Няма ли да споделиш с мен плана на играта? Нима ще ме убиеш, без да се похвалиш колко си умен и находчив?
— Не обичам да се хваля. Само отмъщавам в името на баща ми. Постепенно, без да бързам, проливам кръвта на виновниците. Щом свърша тук, ще довърша Кели, Мъри и още един човек. Първият ще умре от задушаване, вторият ще удавя, а третия ще отровя. Шестима грешника ще умрат заради шестимата мъченици, но ще убия още трима. Едва тогава баща ми ще почива в мир.
За миг остави лазера и докосна булото на статуетката, която беше поставил на масата.
— Промених реда, но Бог ще ме разбере. Тази нощ Рурк ще прекрачи прага на своя ад. Когато се прибере, ще види, че дългогодишният му служител и приятел е мъртъв. Мъртва е и уличницата, мръсното ченге. Ще инсценирам всичко така, че да изглежда сякаш двамата взаимно са причинили смъртта си. Поне за секунда той ще повярва, че в дома му се е разразила схватка на живот и смърт. — Усмихна се на Ив и продължи: — После ще застана пред него и ще разбере жестоката истина. Тогава ще изпита непоносима, всепоглъщаща болка. Ще узнае какво е да ти отнемат най-скъпото, че с кървавите си дела е довел в дома си Ангела на отмъщението.
— Ангелът на отмъщението ли? — Тя реши да рискува, да се възползва от лудостта му. — Ей Ей4 — ето откъде са ти хрумнали инициалите. Знаем всичко за теб. Абсолютно всичко. Как си проникнал в компанията на Рурк и как си го ограбил. — Пристъпи към него, без да откъсва поглед от лицето му. — Открихме бърлогата ти. В момента по телевизията показват снимката ти редом с тази на майка ти. Обявен си за издирване.
— Лъжеш, уличнице!
— Щом лъжа, откъде знам кой си, кой се крие под името Ей Ей Дилард? Разгледах стаичката в дома на майка ти, където си монтирал апаратурата си, както и другата в центъра на града. — Блъфираше, но беше убедена, че другото му скривалище действително е в центъра на града. — Знам и за „бръмбарите“, които майка ти е поставила в жилището на Съмърсет. Играх с теб, Лиъм, и те победих. Одри ни разказа онова, което не знаехме, после я изпратих в затвора…
— Лъжеш! — изкрещя младежът и се спусна към нея.
Ив очакваше атаката му. Блокира удара със здравата си ръка и заби лакътя си в корема му. После го спъна с крак и Лиъм се просна на пода. Без да обръща внимание на болката, тя застана на колене и включи телевизора, като си шепнеше:
— Трябва да му отвлека вниманието, за да не чуе влизането на Рурк. Ако успея, все още имаме някакъв шанс.
— Одри наистина ли е негова майка? — отчаяно попита Съмърсет.
— Да. Тя е виновна за всичко. — Вдигна поглед, когато младежът закрещя, съзрял лицето си и лицето на майка си на екрана. — За това, че е направила от единствения си син убиец. — Почувства, че краката й се подкосяват и извика: — Лиъм, ще те заведа при нея. Искаш да видиш мама, нали? Тя копнее да се срещнете. Ще те заведа при нея.